Медийният магнат Рупърт Мърдок реши да сложи край на ерата на безплатното онлайн съдържание, като направи платен достъпа до новините в сайтовете на the Times и the Sunday Times. Не липсват мнения, че той допуска грешка с този свой ход, но дали няма да има и такива, които да последват примера му?
Преди финансирането на вестниците беше далеч по-просто. Печатните медии разчитаха на приходите от продажби на изданията си и главно на рекламата в тях. В началото на 90-те започнаха да се появяват първите уеб страници на вестници, но те представляваха само бегъл поглед върху истинския продукт. Оттогава до днес онлайн потребителите непрекъснато се увеличават, докато продажбите на вестници намаляват. В същото време рекламата онлайн доставя само малка част от това, от което изданията имат нужда.
С изключение на специалните финансови новини, досега не е имало дебат за предлагане на платено онлайн съдържание. Ясно е, че платеният достъп би довел до загуба до 90% от аудиторията, смятат специалисти. Главният редактор на портала на the Times Дани Филкенщайн твърди, че идеята е да се задържат лоялните потребители, които харесват съдържанието толкова, че са готови да платят за него.
„Вестникът, който създаваме онлайн, е по-качествен, отколкото беше. Той разчита на наложили се колумнисти??, фийчъри и на мнението на аудиторията. Но това е, което винаги е отличавало the Times“, сподели Филкенщайн.
На новата си позиция като онлайн главен редактор на the Times той ще трябва да накара читателите да плащат по £1 на ден или £2 на седмица за него. „Искаме да определим справедлива цена, за да поддържаме нивото на качество на работата ни“, казва Филкенщайн. Според него така ще могат да бъдат финансирани новинарските операции и офиси на компанията по целия свят. Главният редактор смята още, че това е доста смел ход, който крие големи рискове, защото никой не се е заемал с това толкова сериозно. „Но ако има някой, който може да се изправи в битка срещу всички, това определено е Рупърт Мърдок“, твърди Филкенщайн.
Рупърт Мърдок невинаги е бил толкова убеден в таксуването за основните новини онлайн. Но след закупуването на the Wall Street Journal е бил доста впечатлен от броя на хората, готови да се абонират онлайн. Критиците смятат, че абонираните за the Wall Street Journal и Financial Times са заможни и са съгласни да плащат за техните икономически новини и анализи.
Другото, което променило мнението на изпълнителния директор на News Corp., е нашествието на онлайн читатели. Затова той смята, че поради пренасочването и удобствата в цифровата среда те ще са готови да плащат за новините, които четат. При това не само бизнесмените. По-рано през годината той спекулираше, че е направил платен достъпа до части от таблоидния New York Post.
„Има групи от хора, главно жени, които цял живот четат само страница шеста (клюкарската секция на New York Post)“, казва Мърдок. „И колкото повече хора забелязват, че той има най-добрите спортни репортажи, те ще купуват. Можем да го направим и най-привлекателния икономически пакет“.
Платената преграда обаче може да бъде преодоляна, ако хората използват интернет търсачките, за да намерят материали на the Times. Въпреки това компанията News Corporation е убедена, че имат начини да спрат това. Платената преграда е създадена така, че да бъде без начални параграфи или друга безплатна информация.
Проф. Бил Грускин, бивш онлайн редактор на the Wall Street Journal и преподавател в Колумбийския университет, смята, че този модел не би работил за останалите. „Когато аз напуснах през 2008 г. the Wall Street Journal, имаше около 1.1 млн. абонирани потребители, които плащаха около $100 на година“, твърди проф. Грускин. Според него това са много пари, но не са достатъчни, за да се издържа цялата редакция.
„Независимата, базирана на факти и доказателства, журналистика има изключително важна роля в демокрацията. Интересува ме по-малко кой я създава, отколкото това тя да продължава да съществува. Мисля, че е малко вероятно платеният достъп да донесе резултатите, които журналистите търсят“, допълва той.
В the New York Times политиката за платен достъп също се преразглежда. През 2011 г. постоянните посетители на сайта ще трябва да плащат, но вестникът твърди, че по-голямата част от аудиторията няма да бъде засегната.
Във Великобритания върл защитник на безплатното онлайн съдържание винаги е бил the Guardian. „Тезата за липса на платено съдържание, която хората от the Guardian поддържат, е, че приходите от интернет реклама ще продължават да се увеличават и това ще бъде решаващ фактор, когато вестниците преминат изцяло на уеб съдържание в следващите 5, 10 или 15 години“, казва проф. Грускин. „В момента вестникът има 32–33 млн. уникални потребители месечно: при въвеждането на платен достъп те може би ще паднат на 5% от сегашните“.
Според проф. Грускин сегашният модел за приходи на вестниците е пред голям провал. „Вестниците трябва да открият други начини да изкарват повече пари“, твърди той и допълва, че фактите не показват, че ще има особен принос от въвеждането на платено съдържание.
Автор: Мартин Желязков, M3 College
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.