Висшият съдебен съвет организира кръгла маса за представяне на Сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство в Република България в областта на електронното призоваване. Събитието се проведе на 23 и 24 февруари в рамките на Дейност 2 по Цел 1 на проект „Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система“, финансиран от Норвежкия финансов механизъм.
 Сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство в Република България в областта на електронното призоваване
Мартин Петков, ключов експерт по проекта, представи сравнително изследване на опита и добрите практики в държави-членки на Съвета на Европа и на действащото законодателство у нас в областта на електронното призоваване. Изследването обобщава информация за 14 европейски държави, които се намират на различен етап от внедряването на системата. В 100% от разгледаните случаи електронното призоваване се прилага в гражданския процес и почти навсякъде ограничено в наказателния процес. Не съществуват пречки за прилагането му в административния процес, какъвто е случаят в Литва, Словакия, Естония. „Потенциалните добри практики, които България би могла да следва, са в Италия и Словения, Португалия и Испания, Литва и Естония“, обобщи експертът.
 Предложения за законодателни промени в областта на електронното призоваване
Основен акцент по време на кръглата маса бяха предложенията за законодателни промени в процесуалните закони относно електронното призоваване. Те са разработени въз основа на анализ на действащото в момента законодателство. Законодателните промени ще прецизират нормативната уредба на системата за електронно призоваване и ще гарантират неговата ефикасност и ефективност.
Конкретни предложения на законодателни промени представи проф. Георги Димитров, експерт по проекта. Предложенията включват изменения и допълнения в разпоредби на Гражданския процесуален кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Административнопроцесуалния кодекс. В тях са залегнали съществени принципи, като доброволност на електронното призоваване, технологична неутралност и удобство за гражданите.
Предложените промени бяха дискутирани от представители на съдебната, изпълнителната и законодателната власт и адвокатурата. На събитието участва и Явор Хайтов, заместник-председател на Народното събрание и член на Комисията по правни въпроси. Становище по темата изразиха и експерти от Съвета на Европа. Въз основа на споделените експертни мнения, промените ще бъдат финализирани в конкретно предложение за изменение и допълнение на ГПК, НПК и АПК.
# # #
За проекта:
Проект „Подкрепа за Висшия съдебен съвет, свързана с изграждането на капацитет и подобряване на ефективността на съдебната система“ се изпълнява от Висшия съдебен съвет по договор за безвъзмездна помощ № 93-00-41/20.02.2013 г. Проектът е с бюджет 785 000 € и се осъществява за период от 32 месеца.
Основни цели на проекта
 Цел 1: Ефективна система за електронно призоваване в съответствие с разпоредбите на Закона за електронното управление.
 Цел 2: Повишаване на капацитета на членовете на българската съдебна система във връзка със спазването и прилагането на разпоредбите на Европейската конвенция за правата на човека.
 Цел 3: Мрежа от съдии, специализирани в областта на човешките права.
 Цел 4: Механизъм за оценка на работната натовареност в съдебната система, както на индивидуално, така и на институционално ниво, с акцент върху разработени качествени показатели и критерии.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Норвежки финансов механизъм 2009-2014. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Висш съдебен съвет и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Програмния оператор или на Донора.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.