Култовият град край Сърница по-стар с хилядолетия от Мачу Пикчу

05.07.2016г.

PReporters

Култовият град край Сърница по-стар с хилядолетия от Мачу Пикчу

Над 1,5 млн. читатели прочетоха новината за новата праисторическа находка край село Сърница в община Минерални бани. Това сочат засечките за четенията на информацията в различни сайтове. Новината за откритието бе публикувана в повече от 120 сайта през миналата седмица и техният брой продължава да се увеличава. Много хора чисто интуитивно започнаха да свързват скалите от комплеска „Дикилиташ”, както е местното му название с Мачу Пикчу. Думата „Дикилиташ” в превод от турски означава „Побит камък” и за да му бъде дадено това име, хората са знаели за неговото съществуване. Местните пастири разказват, че преди години са водили стадата си на сянка под скалата. Видимостта от подножието на скалите е съвсем различна и отдолу не могат да бъдат забелязани сечените в скалата змийски глави. Така, че когато се говори за открития е твърде спорно, кой какво е открил. В случая експедицията на журналистите е имала един по-различен и цялостен поглед към обекта, благодарение на високите технологии с които са разполагали. Единственото нещо за което може да се твърди със сигурност е следното. Това място е много по-старо от Мачу Пикчу, с когото започнаха да го сравняват. Тук може да се говори за цивилизация отпреди времето на траките, или за период отк около 20 000 години преди Христа. Знайно е, че Мачу Пикчу или както още го наричат „Изгубения град на инките” е построен през 15-ти век. Създаден е като свещена планинска резиденция на великия владетел Пачакути, приблизително към 1 440 година, тоест век преди неговата империя да бъде унищожена от испанците през 1 532 г. Има обаче и други сходни неща. Малко хора са живели в Мачу Пикчу по време на дъждовния сезон, когато първенците са го напускали. Също така малко хора са живели и на „Дикилиташ” и най-вероятно това е бил елитът на върховните жреци. Вероятно мястото, където е построен Мачу Пикчу е избрано заради уникалното си местоположение и геоложки особености – планинската верига зад Мачу Пикчу наподобява лице на инка, гледащ към небето, а носът му е най-високият връх Хуайна Пикчу (Младият връх). В близост до „Дикилиташ” се намира светилището „Доган кая”, където в началото на тази година бяха открити изсечени човешки профили. Археолозите ст. н.с. I ст. д.и.н. проф. Ана Радунчева и д-р Стефанка Иванова от Националния археологичен институт към БАН идентифицираха мястото като скално светилище. Проф. Ана Радунчева е единственият български археолог включен в екипа на Международна изследователска експедиция, който изследва следите, оставени от древна цивилизация по праисторическите светилища Белинташ, Татул и Харман Кая. В експедицията взеха участие геологът проф. Робърт Шох, археоастрономът Робърт Бовал от НАСА и астрофизикът Томас Брофи. Учените бяха придружени и от екип на БНТ, който засне работата им за документален филм. Най-естественият момент в цялата тази история е съсловието на жреците, които са били висшата класа по онова време да е живяло в град, намиращ се в близост до светилището. Дали „Дикилиташ” е този град ще установят археолозите, на които предстои много работа в района.

Новини от агенциите