Капиталовите инвестиции на членовете на Съюза на пивоварите в България в периода от 2011 до днес са над 315 млн. лева, а считано от 1994 г. - близо 1 млрд. 130 млн. лева, според данни на браншовата организация. Над 40 са новите марки и асортименти бира, позиционирани на пазара през последните 5 години.
Тези и други актуални резултати и тенденции в сектора бяха представени по време на пресконференция на Съюза на пивоварите, ден преди професионалния празник на бранша – Илинден. В събитието взеха участие членове на УС и представители на мениджърските екипи на пивоварните компании.
Специален гост на пресконференцията беше Пиер-Оливър Бержерон, генерален секретар на Пивоварите на Европа, който сподели: „Европейската бирена индустрия се възстановява от финансовата криза. Мащабът на икономическия ефект от производството и продажбите на бира е съизмерим с този на БВП на една малка държава-членка на ЕС. Секторът на продажби на бира в сферата на хотелиерството и ресторантьорството генерира около 23 млрд. евро добавена стойност, самият пивоварен сектор - около 16 млрд. евро, а секторите на доставчиците на суровини и материали - над 8 млрд. Около 2,3 млн. са пряко или косвено заетите, свързани с бирения сектор. Икономическият принос на бирения сектор е не само за тези, които работят директно за пивоварните, но и за европейската икономика като цяло. Този принос е важен и за националните икономики и пазари на страните членки на ЕС. Данни за България потвърждават това.“
В периода 2011 – 2015 г. средната консумация на бира на глава от населението в страната е 72 литра или 144 халби бира, колкото е и средното потребление на пиво в страните от ЕС през последните 5 години. Традиционно с най-висока консумация е населението в държави, известни с пивоварната си култура като Чехия, където средната консумация за същия период е 144 л. (288 халби), и Германия - 107 литра или 214 халби бира на човек.
Според данни на Съюза на пивоварите, за последните 5 години в България са произведени близо 25 млн. хектолитра бира, от които членовете на СПБ : „Болярка – ВТ“ АД, „Бритос” ЕООД, „Загорка” АД, „Каменица” АД, „Карлсберг България” АД и „Ломско пиво” АД имат общ производствен дял 99%. През изминалата 2015 г. те са реализирали 5 050 100 hl пиво, което е почти 4% повече от продажбите им през 2014 г. и общо заемат 93-94% от българския бирен пазар. През 2015 г. средната консумация на бира на глава от населението у нас е 73,5 л. Налице е тенденция за увеличаване на продажбите през заведенията, а за първите 6 месеца на тази година обемът на продажбите се запазва на нивата за същия период на миналата година. Последна продуктова иновация са непастьоризираните бири, които допълват разнообразието от нови асортименти червено, бок, лагер, тъмно, радлер.
„В съвременното развитие на българската пивоварна индустрия най-характерни са непрекъснатото продуктово обновление и безупречното качество на категорията. Напоследък все по-голяма популярност набират непастьоризираното или нефилтрираното пиво, които препращат към спомените от миналото. Малко екстравагантно тези бири ги наричам винтидж. Производството им изисква отлични умения на майсторите пивовари, технологични иновации и, разбира се, инвестиции не само в разработката, рецептурата и производството, но и в цялостния имидж на продукта – от суровините до опаковката и комуникацията му към потребителите.”- коментира Ивана Радомирова – изпълнителен директор на Съюза на пивоварите.
Обичайно в пивопроизводството у нас се влагат годишно 100 хиляди тона малц и 400-450 тона хмел. През изминалата година в страната са произведени 41 000 тона малц. Годишното производството на хмел е около 100-120 тона.
Провежданите през годините проучвания от агенция „Ипсос“ показват, че традиционно с най-голяма честота на консумация на бира са градовете Русе, Монтана, Бургас. През миналия месец любителите на пивото в Русе средно са пили бира 13 пъти, в Монтана - 11 пъти, в Плевен и Бургас - 10 пъти. Мъжете продължават да бъдат твърди фенове на пенливата напитка - те пият бира поне 12 пъти в месеца, докато жените - 5 пъти. Не само мъжете, но и дамите в Русе също са големи почитатели на пивото и го консумират 9 пъти месечно.
Тази година пивоварите отбелязват - 135 години пивоварна промишленост в България, 60 години пивоварна наука, 25 години Съюз на пивоварите. По повод на трите юбилея Съюзът на пивоварите в партньорство със Столична община откри и специална фотоизложба, която в снимки разказва за историята на пивопроизводството у нас. Любителите на пенливата напитка могат да се насладят на интересните моменти от „Пътят на българското пиво“ в градинката на „Кристал“ срещу Военния клуб. Изложбата може да бъде разгледана до края на месеца.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.