В Татарево все още има кой да разказва живи легенди

09.09.2016г.

PReporters

В Татарево все още има кой да разказва живи легенди

Хората от Татарево помнят и разказват много старинни предания. Някои от тях са толкова истински, че могат да ти настръхнат чак космите. Една такава история научихме от възрастни хора в местното кафене. Те не обичат да разказват своите истории на когото и да било, но явно ние заслужихме по някакъв начин тяхното внимание и доверие. Преди много години на хълма Хасара край селото живеел богат чифликчия. Той имал много аргати, но през въпросната година събрал всички майстори от целия район, над 200 човека. Чифликчията бил взел и едно момченце-сираче от близките села, което прислужвало в дома му. Всяка сутрин то слизало в ниското край реката, където пълнело стомна с хладка вода от малко изворче, за да я занесе на своя господар. Ратайчето било толкова невинно и предано дете, че всички в чифлика го обичали. Една сутрин господарката на дома му казала - „Вземай стомната, отивай за вода и никога повече не се връщай тук!” Детето така и направило и добре, че го сторило. Същия ден всички майстори и аргати били избити до крак и заровени в общ гроб наблизо. 150 години по-късно край Татарево една сутрин спрял „Мерцедес” с транзитна турска регистрация. От него слязъл възрастен господин и попитал малко момченце за пътя към хълма. Като разбрал, че е турче, той поискал да го заведе до върха. Когато стигнали там, той си избрал един голям камък, седнал на него и се загледал в една посока. Дълго се взирал човекът, и най-накрая рекъл – „Тая няма да я бъде”. После споделил с детето, че не вижда комина. „Ако го имаше комина, щеше да има и за теб нещичко” – рекъл човекът и бавно се върнали в селото. После се качил на колата и заминал. Хората от Татарево свързват странния господин, най-вероятно със сина на ратайчето, което някога се спасило от поголовното клане. То явно е имало оставено там нещо свое, или е знаело тайна, чиито следи са останали погребани завинаги.

Новини от агенциите