Приключения и мистерии край Минерални бани

08.04.2017г.

PReporters

Приключения и мистерии край Минерални бани

Свежи и напълно готови за новите предизвикателства една страхотна група от цяла България рано сутринта сме тръгнали да разкриваме още тайни на Източните Родопи. В групата ни е доцент Стефанка Иванова от БАН, заедно с екип на телевизия БТВ. Заедно с това сме си наумили да пресътворим ритуала – провиране в скала, която се намира край Банска река, а до самия камък съвсем съзнателно е издигнат параклис. Едно истинско място за релакс и медитация. Движим се към местността Пещурята. Дали това старо наименование идва от „пещери“ или „пещи“ можем само да гадаем. Самите скали са така надупчени от малки пещери, че съвсем заслужено ги наричат „Мечите дупки“. Според мен шарапаните са били и ритуални места, където са се почитали важни дати в тогавашния „скален календар“. Поне над три от тях забелязах олтарни тронове, много добре оформени и явно създадени, за да сядат жреците. Смята се, че в такива издълбани скали се е пресовало гроздето и се е получавал гроздов сок. След което се е създавало виното. На „Мечите дупки“ ме впечатли пещерата-утроба, която като опитен „утроболог“ съзрях от поляна, която беше единствената отправна точка към две скални формации и едно дере, което ги разделя. Доц. Стефанка Иванова отхвърля всякаква възможност тези скали да са светилищни, ритуални или каквото и да е. Затова и не се помръдна от поляната, за да ги разгледа отблизо. Това светилище като че ли се събуди и в самия край ние изгубихме доцентката за часове. След като се докоснах до първите скали от едната страна на дерето, останах очарован и изненадан от скалните образувания. Бил съм на много светилища, върху много трудно и леснодостъпни места и мога съвсем отговорно да потвърдя, че тези скали, наречени Мечите дупки, са били едно култово място, на което древните са отдавали значение. Даже ми се струва, че това място е по-древно от създателите на нишите и на по-съвършените пещери- утроби. Но тук намерихме също такива пещери. Да, малко по-груби, по-недодялани, но истински. И толкова добре „проектирани“, че влизайки в една от тях, попаднахме на един природен феномен, наречен „стенопеичен фотоапарат“. Това е явление, при което се създават изображения на базата на камера обскура, заредена със светлочувствителен материал. Снимки от явлението сме заснели в самата пещера. Направи ми впечатление, че във всяка Меча дупка, в която влязох, има излаз…към небето. Дупките са отворени толкова, че да пропълзи човек в тях и да излети мисълта му от тях. Естествено, към звездите. Там обаче няма място за тези, които не вярват в душата на камъка. Венцислав СТАЙКОВ

Новини от агенциите