Брюксел се къпе в цветовете на дъгата, докато ЛГБТИ общностите в други европейски страни продължават да са изправени пред основни проблеми. Това коментира брюкселското издание „Политико“ в днешната си рубрика Playbook, като дава за пример ситуацията около организацията на българския София Прайд.
Тази седмица централните сгради на институциите на Европейския съюз осъмнаха с пешеходна пътека, оцветена в цветовете на дъгата и проекция на ЛГБТИ знамето върху сградата „Берлемон“, където се помещава Европейската комисия. Инициативите се ползват с подкрепата на местнотобрюкселско правителство, a хиляди призиви за подкрепа на равните права се появиха в Twitter. Малко ЛГБТИ общности в Европа имат лукса да се радват на подобна подкрепа, продължава публикацията на брюкселското издание.
Авторът на текста РайънХийт пише, че има огромна пропаст между обещанията на ЕС за правата на човека и действителността за ЛГБТИ общностите на континента. Той се позовава на последния доклад за състоянието на ЛГБТИ правата в Европа, изготвен от организацията ИЛГА Европа – европейския клон на световната асоциация на организации на лесбийки, бисексуални, гей мъже, трансджендър и интерсекс хора. Макар Малта, Норвегия и Великобритания да получат добри оценки в доклада на ИЛГАЕвропа, има огромна разлика между тях и страните с най-ниски оценки в ЕС: Латвия, Литва и Полша. В някои части на Европа хората с нехетеросексуална сексуална ориентация и полова идентичност вече се страхуват за живота си. Жалба за геноцид е подадена на 16 май в Международния наказателен съд от три френски неправителствени организации срещу длъжностни лица в Чечения, Русия.
Коментар за „Политико“ прави българският активист Радослав Стоянов от организационния комитет на София Прайд, който разказва какъв е напредъкът при правата, които членството в ЕС дава на ЛГБТИ гражданите и как София Прайдсе организира успоредно с позволения от общината всяка година „анти-гей парад“.
Според него днес има апатия кактов българската ЛГБТИ общност, така и в политическата класа и обществото като цяло, а това спира развитието на процесите за постигане на равенство. Българите не се доверяват на своите институции: независимо дали става дума за правителството, медиите или неправителствените организации. „Когато не вярвате на институциите, не сте ангажирани с политическия живот, а това се отнася и за ЛГБТИ организациите, като обхваща всички аспекти на проблема“, казва за „Политико“ Стоянов.
София Прайд не се ползва с политическа подкрепа и обикновено е поставян в ситуацията да се провежда успоредно с „анти-гей парад“. Посланици от западните страни са се присъединявали открито към сцената на София Прайд, а отделни български политици са участвали в някои от предишните събития, но само крайно националистическите партии имат последователна позиция– те са против прайда.
„Радваме се, че проблемите около София Прайд не остават незабелязани от чуждестранните медии и лидери на мнение. Единствено се надяваме, че скоро въпросите около българската ЛГБТИ общност ще станат част от дневния ред и на българските власти и медии и ще можем да получим тяхната подкрепа в борбата за равни права на българските граждани с нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност. Те не са никак малко и заслужават да имат своя глас“, посочваМоника Писанкънева от Ресурсен център „Билитис“, част от организационния комитет на София Прайд.
Десетият София Прайд ще се проведе на 10 юни в столицата. Темата на изданието е „Да прогоним предразсъдъците“ и цели да предизвика по-широк обществен дебат за приемането на ЛГБТИ хората и преодоляването на съществуващите предубеждения.
Шествието ще започне в 18:00 ч. от Паметника на Съветската армия, а маршрутът предстои да бъде уточнен със Столична община.
DMS кампания набира средства за организацията на София Прайд 2017 и съпътстващите го арт седмица и филмов фестивал. Желаещите да се включат в инициативата могат да изпратят SMS със съдържание DMS SOFIAPRIDE (текст на латиница с главни букви). Дарения могат да се правят и на Facebook страницата на организаторите на София Прайд https://www.facebook.com/sofiaprideparade, където има специален бутон точно под корицата на профила.
# # #
За контакт:
Радослав Стоянов
Експерт в програма „Комуникации и кампании“ и Правна програма
Български хелзинкски комитет
Тел.: +359 2 944 0670
Факс: +359 884 185 968
r.stoyanov@bghelsinki.org
Драгомир Гюров
AMI Communications за София Прайд
Тел.: +359 2 989 5115
Факс: +359 886 634 580
Dragomir.gyurov@amic.bg
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.