Копривщица е известна със своите бегликчии и джелепи

29.11.2017г.

PReporters

Копривщица е известна със своите бегликчии и джелепи по време на Възраждането през 18-19 век, но какво всъщност означават тези забравени днес думи. Беглик се е наричал данъка десятък върху овчите стада в Османската империя. В този смисъл бегикчия е събирач на този данък. През XVI—XVII в. са предимно турци, а през XIX в. в европейските османски владения са най-вече българи - от Копривщица, Котел, Враца и другаде. Най-едрите бегликчии имат свои събирачи, броячи, овчари. В началото на XIX в. те са най-големите притежатели на търговски капитал, натрупват завидно имущество и придобиват влияние в империята, съдействат на просветното движение и черковно-националната борба. Известни българи бегликчии са Хаджистаневи, Чалъкови, Чипеви, Тороманови, Топалови и други. Джелеп е турска дума с арабски произход и означава - отвеждам, откарвам. Става въпрос за категория население в Османската империя, натоварено от XV в. с доставка на добитък (най-често овце и кози) за продоволствие на големите градове в империята и на армията. Джелепи са едри овцевъди и търговци на дребен добитък, предимно заможни българи. Регистрирани са в специални тефтери; за доставката на определения брой овце. В замяна на това задължение те са освободени от извънредните данъци. От XVIII в., с разрастването на търговията, Джелепството се развива много в Копривщица, Панагюрище, Котел, в Реканско, Дебърско и др. В Копривщица се утвърждават прочути джелепски родове с престиж и влияние пред османските властници: Балабановци, Герджикови, Каблешкови, Чипеви, Моравенови, Десьови, Радомирови и др.; от Котел са синовете на поп Стойко Владиславов, хаджи Петър и синът му Матей; от Самоков - Костовци, Духалов, Захари хаджи Гюров; от Враца - Димитраки хаджи Тошев; от Дряново - хаджи Цончо; от Тулча - Димитраки бей; от Габрово - Христо Заимов. Много джелепи използват влиянието си пред османските власти, за да подпомагат просветното дело и борбата за черковна независимост.

Новини от агенциите