Баба Сребра - ясновидката на Ямболския край

21.01.2018г.

PReporters

Баба Сребра - ясновидката на Ямболския край

Една от най-известните легенди в с. Ак бунар (Генерал Инзово), предавана от бащи на синове и внуци, била легендата за баба Сребра. Сребра Атанасова Балканлиева (родена през 1810 г.) се преселила заедно с брат си Георги Балканлията от с. Елена, Габровско в средата на 19 век в село Ак бунар. В зряла възраст Светият дух внушил на Сребра насън, че тя е родена за ясновидка и трябвало да ходи по села и градове и да разказва на хората различни събития, които предстояли да станат. Всички нейни предсказания народната памет превърнала в чудни легенди. От спомените на съвременниците ѝ се знае, че хората от селото не вярвали на нейните предсказания. Тя са я наричали “лудата”, “побърканата” баба Сребра. Съпругът ѝ Атанас Димов често ѝ се карал, но не смеел да я бие, тъй като бил суеверен и се страхувал да не се случи нещо лошо на семейството му. Дори и в студените мразовити дни баба Сребра ходела в Кавакли (Тополовград), като тръгвала сутрин и се връщала вечер. Пътувала и през нощта и макар че в полето имало много стада със зли кучета, те я подминавали и не я лаели. Малкото си детенце приспивала в люлката, оставяла да го наглеждат по- големите ѝ дъщери и съседите и тръгвала на път. Един от съвременниците ѝ – Коста Чикоста, разказвал как веднъж пътувал с баба Сребра за едно село през зимата. “Наблюдавах тази женица и се чудех откъде има този голям ковет да изминава големи разстояния пеш, без да се изморява”. Баба Сребра била на около 60 години. Веднъж заедно с нея пътували и нейните дружки за с. Голям Манастир (Ямболско). Баба Сребра вървяла много леко и на места прескачала тръните. Тя казвала на своите дружки “Някакъв вътрешен ковет ми дава сили и затова ходя леко и изминавам много път, без да се изморявам.” По онова време преминаването на р. Тунджа от пешеходците ставало само по едно тясно дървено мостче, което през зимата се заливало от прииждащите води на реката. Баба Сребра често пътувала до църквата “Св. Спас” на връх Бакаджик, като на отиване и на връщане преминавала през това мостче по всяко време на денонощието. Минали години, Жела и Паско – нейните деца, започнали да се срамуват от майка си, защото хората често им се подигравали. Мара – най-голямата ѝ дъщеря, била избягвана от ергените, тъй като ходела със стари и изпокъсани дрехи. Хората казвали за баба Сребра, че като луда ходи из селата и оставя мъжа си и децата си на произвола. В такива моменти децата се молели на баща си да не ѝ разрешава да ходи никъде. На сутринта баба Сребра дълго му се молила, но той не се склонил и настоявал на своето. Тогава тя му казала “Ти, Атанасе, не ме пущаш да ходя по своя път, но знай, че в семейството ни ще стане голям зян и после ще съжаляваш”. На другата сутрин мъжът ѝ намерил единия бивол умрял. Той много се огорчил, а баба Сребра му казала: “Този зян нямаше да стане, ако ме беше пуснал да ходя по своя път”. Веднъж, когато малкото ѝ дете било на три години, тя тръгвала за Кавакли (Тополовград). То плачело и не искало да се отдели от нея. Дъщерите ѝ нарочно не го прибирали, за да я принудят да си остане вкъщи. Тогава тя проклела голямата си дъщеря: “Маро, ти дето нямаш милост в сърцето си, като се ожениш никога да не видиш дете в люлка и на ръце”. Тази клетва наистина се сбъднала и дъщеря ѝ останала бездетна, като си осиновила “хранениче”. Веднъж баба Сребра тръгнала със зет си за сбора на с. Голям Манастир. Когато вървели по пътя, зет ѝ я подигравал с думите: “Баба, ти не можеш да ме настигнеш. Стара си вече, с мене не можеш да вървиш”. Когато спрели в гориста местност, тя му казала: “Димо, аз не само ще те настигна, но и ще те изпреваря, така да знаеш! Ти върви напред сам, а аз след малко ще те чакам в края на с. Голям Манастир”. В този момент профучала вихрушка, която напрашила очите на зетя. Нещо зашумяло около него и баба Сребра изчезнала от погледа му. Тя го чакала в края на селото и с подигравка му казала: “Хайде, зетко, аз откога те чакам да дойдеш!”. Зет ѝ се смутил и ѝ казал: “Бабо, досега не вярвах на силата ти, но сега повярвах”. Няколко години преди Освобождението от турско робство баба Сребра казала на един от пашите: “Пашо, стягай си багажа, скоро ще си отивате към Анадола. Тук място за вас вече няма. Свърши се вече вашето царство”. Пашата се ядосал и бил готов да я убие с ятагана си, но баба Сребра му казала: “Ти, пашо, искаш да ме убиеш, но знай, че твоят син преди малко е умрял”. След малко пашата получил съобщение, че синът му наистина е починал. Тогава повярвал на предсказанието на баба Сребра, като на свой ред я помолил:“Прости ми, бабо, аз сгреших и Аллах ме наказа”.

Новини от агенциите