Откъде идва името на село Хухла

25.03.2018г.

PReporters

Съществуващата близост между групата български села - Хухла, Камилски дол, Горно селци и Покрован се определя не само от географското им разположение и климатичните условия, но и от еднаквостта на материалната и духовна култура – бит, поминък, обредни практики и обичаи. Еднаква е и традиционната им носия, особено женската. Всичко това дава основание да се смята, че те имат общи корени и че е възможно възникването им в един и същ период. От къде идва името на селото - „Хухла”? Отговор на този въпрос дава Атанас Примовски в своето изследване „Бит и култура на родопските българи”. Според него то е свързано с въглищарството. Дървеният материал за получаване на въглища се изгаря на определени места. Тези места наричат „хохаи”, „хохли” или „ хухлеи”, а майсторите на дървените въглища „хухленджии”. Възможни са и други обяснения за произхода на името на селото, но това изисква допълнителни проучвания. Основният поминък на жителите на с. Хухла е дребно земеделие и животновъдство, но през 19 в. до началото на 20 в. важно място заема въглищарството. Макар, че земята е бедна, почвата глинеста и песъчлива в с. Хухла отглеждат пшеница, ръж, ечемик, овес, царевица, памук, сусам, анасон, фасул, а по-късно и тютюн. Занимават се и с бубарство. Малкото количество не особено плодородна земя ги кара да търсят препитание в други поминъчни дейности. Заедно със селяни от близките села Камилски дол, Покрован, Горно селци, създават жътварски групи, които работят по бейските чифлици в Одринско и Беломорието. Най-много жътвари се събирали от селата Хухла и Горно селци. След като приключат жътвата в чифлика те се завръщали в селото и се наемали да жънат и в съседните турски села. Близките връзки между тези български села се запазват и в по-ново време. Намаляват контактите само с жителите на с. Покрован, след като покрованци приемат униятството през втората половина на 19 в.

Новини от агенциите