Къде се намират истинските Орлови скали?

14.10.2018г.

PReporters

Къде се намират истинските Орлови скали?

/Венцислав Стайков/ На две места в Източните Родопи има известни древни тракийски светилища с наименованието Орлови скали. Едното е на 3 километра от Ардино, Кърджалийска област, а другото е близо до село Сърница, Хасковска област. Не знам кой ги е кръщавал с българските им имена, но и двете не би трябвало да се наричат орлови, ако са преведени от турски език. Скалите край Ардино са Кузгун кая, което в превод означава Гарванова скала. Явно на някой не са му харесвали гарваните като символ на едно такова светилище и е решил то да се рее из интернет пространството като скалата на орлите. Същото се е получило и със светилището над село Сърница. Там местните наричат скалите Доган кая, което означава Соколови скали. И наистина при нашето посещение там открихме на няколко места пера от сокол, които са по-малки от тези на орела. Но никъде не видяхме орлови пера. Високо в скалите, които се издигат на височина от 30 до 40 метра, гнездят соколи. Стрелкат се и много други редки птици в този район, но няма и помен от орли. За светилището Соколови скали (както е по-правилно да се казва) знаех отдавна, но все отлагах пътешествието до там. От приятели бях чул, че е трудно да се намери, особено ако нямаш водач. Но точно сега успяхме, благодарение на нова екопътека с достатъчно указателни табели и добра маркировка. Направи ми впечатление, че община Минерални бани се е погрижила много добре за туристите и е създала всички удобства за тяхното по-лесно придвижване и отдих. Диви прасета не видяхме, но високопроходим джип изскочи пред нас от храсталаците, докато се чудехме накъде да тръгнем. Оказа се, че хората в него също са объркали пътя. След по-малко от час и половина бяхме под група от величествени скали, които се извисяваха над горската растителност, а гледката от върха им беше невероятно красива. Докато единият от нас проучваше скалите отгоре, другият ги обикаляше в ниското. Така можехме да открием повече артефакти. Спуснахме се под огромните скали и първото нещо, което ни направи впечатление, бяха многото камъни, някъде струпани на купчини, другаде разхвърляни по цялото било. Смята се, че на това място е имало тракийска крепост от новожелязната епоха (500 – 100 г. пр. н. е). Древните жители на крепостта са използвали естествената скала, която е почти непристъпна и прилича на средновековен замък с кули. На три места забелязахме големи скални откоси, както ги наричат учените, които ние оприличихме на огромни скални комини. А когато изпод сивите облаци, които до този момент властваха по небето, на един от тях се показа слънцето, сякаш за да ни поздрави за добре дошли, ние се почувствахме като в приказка. Обработени камъни от крепостта са разхвърляни из гората на голяма площ. След като разгледахме добре и снимахме най-внушителната скала, започнахме да се спускаме към другите. Попадахме на големи окопи, изкопани от иманяри. На някои места те бяха толкова нагъсто сякаш на това място са избухвали бомби една до друга и са направили тези кратери. Вече не бяхме никак изненадани, когато наближихме една скала и видяхме на нея освен добре изразените трапецовидни ниши и огромна стълба. Тя обаче не беше предназначена за наблюдение на нишите отблизо, защото продължаваше своята височина още няколко метра над тях и завършваше до един скален процеп. Нишите бяха послужили на хората, създали стълбата, само за подпори. Подпиращи дървета имаше и в основата на тази огромна стълба. Гледах я и си мислех докъде може да стигне човешката алчност и ненаситност и не знам защо, но си спомних за произведението на великия Христо Смирненски – „Приказка за стълбата“. След като направих фотосесия с Иво, който след третото стъпало слезе, защото не искаше да става принца от тази приказка, продължихме навътре в гората, където се намираха още много разпръснати скали. Провирахме се сред храсталаци, тръни, драки и камъни, но успяхме да видим още много интересни скални образувания. Природният феномен Соколови скали явно е впечатлил много нашите древни прадеди, които са го дооформили, така че да служи на техните ритуали, обичаи и молитви. Освен „иманярската скала“, по която имаше ниши, обърнати в две посоки, се натъкнахме на още една, която беше по-надолу. На нея имаше добре издълбани две трапецовидни ниши и една започната само в горната си част. Отгоре на тази скала имаше няколко добре оформени големи щерни и множество по-малки. Личеше си и вдълбано място в скалата, което съм виждал и на други места. Може би е било олтар на жреца или място за медитация и за изричане на мантри. Имаше и два символични жертвеника с добре изразени улеи за оттичане. А гледката и от тази скала беше величествена. Преди да се върнем към полянката в началото на това свещено място, се запътихме към скален отвор до стълбата, който мислехме, че е пещера. Но когато го наближихме, разбрахме, че става въпрос за голям процеп, през който може да се влезе между няколко огромни скални къса. Тези късове образуваха нещо като пещера, но с няколко изхода, които всъщност бяха процепи. Лъчите на слънцето се провираха през целия ден през тези отвори, които бяха създадени сякаш нарочно като огромен часовников циферблат. Над тези скали имаше една, която беше с по-различна структура от основните. Но и по нея имаше странни изсичания, които много ми напомниха на светилището Харман кая край село Биволяне. Тук обаче видяхме и олтар, вдълбан в скалите, който беше уникален поради структурата на камъка. На нея има издълбани най-много ниши – повечето от тях трапецовидни, но се забелязват и правоъгълни и то обърнати хоризонтално, което е рядко срещано. Соколовите скали край село Сърница, както е правилно да се наричат, са един изключително интересен природен феномен, който се е превърнал и в културно-исторически. Усилията на хората, създали и създаващи удобства за туристите, е в правилната насока.

Новини от агенциите