Огнян Донев разговаря с Илиана Беновска, в седмичния обзор „На шестия ден” по „Радио К2”*

02.04.2011г.

Радио К2

Не беше допустимо други да купят вестниците Исках най-общо да кажа, че степента на концентрация в медиите е достатъчно висока. И за да се гарантира свободата на словото и плурализма на мненията, е подходящо тези два ключови вестника „Труд” и „ 24 часа” в България да не се присъединят към някои от съществуващите медийни групи. Не съм специалист на медийния пазар, но степента на концентрацията е очевидна и широко дискутирана в самите медии. Социална отговорност Добихме възможността да се грижим за 1100 работни места. Моята лична теза беше много проста. Затова аз участвах в няколко от офертите по покупката. Нямах претенция за конкретен процент, да не говорим за контролен процент или да съм водещ на тази сделка. Чисто и просто исках да помогна на хора, които познавам, евентуално да им стигнат парите да участват в доста тежка от финансова гледна точка сделка. За естествената финасова загуба в името на плурализма Силно се надявам, че слушателите нямат илюзията, че тази моя инвестиция, както примерно други инвестиции, които осъществявам на борсата, където спекулативната цел е ясно изразена- там се купуват подценени активи, които са ми познати. Тези подценени активи очаквам във времето да докажат своята по-висока стойност на пазара и в този момент те се продават. При медиите е малко по-различно до толкова, до колкото инвестицията не се гради на очакване, че влизаш и излизаш с печалба. Напротив, по-скоро се надяваш да не загубиш, а в същото време инвестираш именно в това – да има плурализъм на мненията. Участвах и заради очертаваща се конюнктура на медийния пазар в България. Не искам така високопарно да звучи, но в крайна сметка не виждам никакъв печалбарски уклон в себе си да направя тази инвестиция. Работата, с която се занимавам е далеч по-рентабилна, отколкото да инвестирам в медиите. Кога е решил на участва в покупката на „Труд „ и „24 часа” През цялата 2010 година се очакваше, че ще настъпи такова нещо. Имаше прессъобщение в самата група „ВАЦ”, че няма такова нещо, че те не излизат. След това видяхме, че в съседна Сърбия те продават, оттеглят се от участието си във вестник „Политика”. И като че ли стана ясно, че същото ще се случи и в България. Беше отричано от тях почти до последно. След което редица български кандидати участваха, не знам точния им брой. Но в последната поне бяха още трима участници, за които знам. За другите претенденти да купят ВАЦ Трябва да сме предпазливи, когато говорими, защото други хора говорят напосоки и се създава шум, и никаква информация не излиза. Трябва да се говори с факти и неща, които са ясни, респективно могат да бъдат доказани. За това дали кандидати за „24 часа” и „Труд” са били и Красимир Гергови или Ирена Кръстева и Делян Певески Не бих искал да разкривам фронтове и вражди, защото у нас като че ли е навик на всички хора да враждуват всеки с всеки. На базата на догадки не могат да се градят такива тези. За Христо Грозев Никога не е бил мой съдружник, защото с такива хора слава богу съумявам да нямам работа. Той ми е бивш партньор по тази сделка. Г-н Грозев избягва по всякакъв начин да се срещне с мен, да ме гледа в очите. Сигурно има причина за това. Българското общество някак си не може да претегли нещата. Идва един човек от улицата, млад е, изглежда добре, има блясък в очите, обещава да ни оправи „за 800 дни”, примерно, и се опитва да ни оправи. В случая този симпатичен младеж се казва Христо Грозев, който си въобрази, че аз съм един средно-стаститически българин. Ако бях средностатистически българин, той щеше да ме е ограбил. Аз не съм средно-статистически българин, имам професионалните умения и качества да браня своята собственост. Ще видите, че обикновено, когато съм придобил нещо съм го изправял на крака и то е ставало най-доброто в бранша си. Амбициран съм. Не че нямам свои грешки, но няма гаранция, че някой от улицата в една държава без критерии, каквато е нашата, и няма да дойде от улицата и да посегне на апартамента му. Как можеше аз да предвидя, че г-н Грозев, въпреки че никога не му е било отказвано дялово участие, ако иска, никога не е ставало въпрос, че някой няма да му плати комисионна, в същото време са полакомява срещу много пари да осъществи едно закононарушение, а пък другите органи ще преценят дали това е престъпление. Личната обида, която ми нанесе г-н Грозев, ще я пренеса там, където той е избрал своето място на живеене – това е град Виена. Защото българските съдилища могат да пропуснат някои от неговите обиди, които той ми нанесе, но съм сигурен, че австрийскитке органи ще се погрижат за него. Доколкото знам, без да съм бил участник, Любомир Павлов и Христо Грозев са водили някакви разговори, които са започнали през пролетта на 2010 г. и докъм септември 2010 г. не са довели до нищо друго, освен да констатират, че са далеч от възможността да осъществят тази сделка. Моят добър приятел Любомир Павлов винаги ме е агитирал да участвал да участвам в някакъв негов медиен проект, което аз винаги съм отказвал до този момент. За него беше голямо учудване, когато през есента на 2010 г. изведнъж взех, че се съгласих. В този момент той възкликна и каза: „Сега вече спечелихме!”. За Карл Хабсбург и Даниел Руц Бях запознат през есента на 2010 г. с Христо Грозев във Виена. Там се запознах и с Карл Хабсбург и Даниел Руц, които до този момент не ми бяха познати. Те ме запознаха с преговорите с ВАЦ и единствено изразиха мнение , че в крайна сметка опира до много пари, а те не разполагат с тях. Никога не са твърдяли, че имат пари, да не говорим много пари. За парите Не искам да декласирам тяхното участие до чисто комисионерство. Знаете, че това е услуга, за която се наемат правни кантори, консултанти и т.н. В определена степен, за да се придържаме до истината, трябва да кажа, че ние имахме договорен хонорар за осъществяване на услуга от тяхна страна. Едновремено с това обаче трябва да кажа, за да съм точен и прецизен, че съществуваше и заявената от нас възможност при тяхно желание те да се включат в тази сделка с процент, който те всеки ден мислиха различно, но дискутирахме да е до 30%. При тяхно собствено участие на финансиране на сделката, разбира се. Първо започна като чисто комисионерство, но при готовност при финансово участие в сделката да добият до 30%. Оставихме го в тяхна опция, те никога не декларираха колко точно биха могли да съберат. Тяхната преценка беше, че те могат да съберат до 30%. Нашето желание винаги е било, за да ни е по-лесно и на нас, те да участват с колкото могат. Но не сме поставяли условия. Защото нямаше яснота от тяхна страна. Държахме тази сделка да се получи, тук именно е моята роля – никога не съм казвал с какъв процент ще участвам. И на пресконференцията казах, че съм финансов инвеститор. Аз протсо заплащам сделката. Това е израз, с който описах отворената врата, която съществува те да участват финансово. За жалост обаче, на датата на сключване на сделката тяхното участие беше нула лева, нула евро, нула монголски тигрици. Не виждам защо някои хора се правят на ощипани моми, когато има счетоводство, има банкови преводи, всичко е минавало през най-голямата българска банка. Има начини да се докажат тези неща. Дали е проверил предварително преди сделката въпросните лица от фирмата, създадена в Австрия Впечатлението ми беше, че Христо Грозев е човекът, който върши работата, а другите двама господа са нещо като за правене на добро впечатление. Още тогава ми направи лошо впечатление, че те даже от изискуемата от австрийския закон сума от 35 000 евро уставен капитал на дружеството, внасят само 50%, взети при това от моят добър приятел Любомир Павлов - знаех, че той им е услужил с тези пари. Това, разбира се, предизвика в мен някакви съмнения. Но те от моя гледна точка нямаха значение, защото не съм имал очаквания, че те ще помогнат с нещо съществено. Това за огромните средства, които са инвестирали чувам сега от медийните излияния на г-н Грозев. „БГ Принтмедия” ООД Г-н Грозев на думи обича ме вкара в това българско дружество, с уставен капитал 100 лева, където аз да дам една осемцифрена сума в евро. В него влиза австрийската фирма „БГ „Принтинвест” ГеЕмБеХа с 53% и с 47% физическото лице Любомир Павлов. Моето име не фигурира в тази фирма. Това е едно сдружение на човек, когото много добре познавам, той се явява там миноритарен собственик, и хора, които не познавам. Нямам място в такава фирма. „Медийна група България холдинг” ЕООД С какви средства купува - тук е тънкият момент. Г-н Грозев иска с джобните си пари да докаже висок процент на участие. Той твърди, че сделката е осъществена със заемни средства. Първо, процедурата на големите банки да ти дадат цялата сума е толкова тежка и тромава, че биха отнели поне шест, а може би и повече месеца. Не че е невъзможно. Как той реши, че от „Булбанк” някой му дава такава сума? „Булбанк” и Левон Хампарцумян, заместник-председател в КРИБ и Донев, председател на КРИБ Не виждам нищо лошо председател на КРИБ да е изпълнителния директор на най-голямата производствена компания, листвана на българската борса, а вицепрезидент на КРИБ да е изпълнителния директор на най-голямата банка на България. Как финансирахме на 100% покупката на ВАЦ Да подчертая, че не съм някакъв свободно движещ се атом в пространството. Като физическо лице сключих договор с тази българска фирма - „БГ Принтмедия”, да я финансирам. Въпросът беше до каква степен тя би стояла сериозна в очите на когото и да било, без да има финансиране. Не знаехме колко ще е цената на сделка. Това, което написахме, са тези средства, с които разполагах. А те биват два вида – мои лични средства, затова се и пошегувах на пресконференцията в БТА, която дадохме, на колеги, които разбират материята, че с подписа, който моите партньори са положили при покупката, сме се задължили за конфиденциалност. Всички задаваха въпроса вие лично с колко участвате, ами тези които следят българската борса, ако се бяха върнали с няколко седмици назад и видят кои акции изведнъж се продават, борсата беше замряла, в общи линии компетентен човек можеше да реконструира нещата без аз да правя изявление. Говорим за осемцифрени суми, за валутна единица евро. Не става въпрос за някаква си възможност. Човек, който се фука, че е дал 6 милиона, не ги е дал. Освен с налични мои пари финасирах и с кредити, от мои фирми или фирми, в които аз имам съществено участие, непублични, разбира се, трябва да се сложи разделителна линия. Със свободни средства, които има във фирми, които в една или друга степен са мои. Всичко това е абсолютно прозрачно, надали би учудило някой, който ме познава. Просто различните средства се намират на различни места. В същото време трябва да кажа, че г-н Павлов също участва с всичките си лични пари. Освен това и тук идва недоразумението или желанието за някаква сензация на г-н Грозев, разбира се при такава сделка се започват преговори с всички банки, с които се работи, за да се видят условия и възможности те да финансират, защото истината е, че голяма сделка не се прави 100% с лични средства. В очите на банката обаче, сериозното и лично участие значително подобрява, засилва готовността на банката да финансира и подобрява условията при които се придобива кредит. Кредит се добива обаче и с гарантиране. Г-н Грозев не знам дали притежава апартамента си, в който живее във Виена, или е под наем. И какъв друг актив би могъл да заложи, за да гарантира пред банка своята сериозност. Тук може би да се пошегуваме. Нека да се опита да вземе 1 милион евро от българска банка заем, да видим дали ще му се случи. Като чета догадки, че цената лежи някъде между 40-42 милиона евро, виждам и че обществеността се ориентира към този порядък. Не бих могъл да коментирам. От тази хипотетична цена, за която се говори, аз участвам с 16 милиона евро. Лошо е, защото добивам 40 % от собствеността. По принцип всяка фирма или всяко физическо лице си има договорките с банки или възможностите да бъде кредитиран от тях. И аз като моите компании също имат кредитни линии, които не винаги са използвани. В конкретния случай обаче става въпрос по-скоро за чисто лично участие. Условието беше, че тези пари се превръщат по номинал в акции в придобито дружество. Трябва да се плати една цена? Да кажем 100 лева. Аз давам 40 лева, г-н Павлов дава колкото може, и очаквам 30 лева от едни хора, които искат да направят 30%. Не вярвам, че някой храни илюзия, че ВАЦ би подписал договор преди да види по своята сметка цялата сума. Длъжен съм да подчертая, че те се съгласиха с нас, че плащането ще се осъществи в българска банка, за да няма движение на пари през граница и т.н. Това беше моето изискване. Обикновено в търговската практика се случва така, че поради това, че някой от съдружниците не е дал парите, пропада една иначе хубава сделка. Това винаги съм го имам наум, когато очаквам някой друг да участва. Прозаичното е, че в този момент виждаш какви средства имаш, обсъждаш го с хора, които познаваш – в случай с г-н Павлов, и ние се напънахме и платихме и 100 единици в датата на подписване. В този момент имахме възможнонстта да приключим с тяхното участие, защото към датата на сделката те не участват. Не го направихме. По-широката собственост върху медиите е своеобразна гаранция за свобода на словото, за плурализъма. Съгласих се да изчакам до края на януари, до края на февруари, март. Бях готов и цяла година да ги чакам, защо не и по-дълго, при положение, че сделката е спасена. Имам ясната възможност да си запиша дялово съобразно моето финансово участие, защо да не ги чакам, закъде бързам? Проблемът дойде, че на 23 март г-н Грозев реши, че няма да ме допусне въобще във фирмата. За елиминацията на Грозев Редно е българската общественост да бъде предпазена от такива хора. При разпределението на акциите и към този момент фирма „БГ „Принтинвест” ГеЕмБеХа” не е на нула процент, а на 17%, което също помага, ако човек иска да се занимава с упражнения по аритметика. Никога през живота си, дори и към този момент на обтягане на отношения, човек на може да посегне на чужда собственост, даже не бива и го помисля. 4 милиона евро са превели от „БГ „Принтинвест” ГеЕмБеХа. Конструкцията е следната. Всичко седи и го държим отворено, защото ги чакаме. Винаги вярваме в доброто. В този момент г-н Грозев подава молба да не се правят никакви вписвания. Не виждам какво е възмущението на някого, какво би могло да бъде. Някой си въобразява, че ще седя и ще гледам как някой ми краде парите. Чувам, че е обиден от г-н Павлов, те са си спорели. Не искам да влизам в тона на техния разговор от една сутрин, когато всички бяхме шокирани. Когато хора се познават една година, имат много общи неща, правели са много общи неща. Това е едно неравностойно партньорство, където по-малкият партньор иска да излъже по-големия. Грозно е. Имам чувството, че г-н Грозев е един много самотен човек, аз съм готов да съдя 10 години, но не знам дали той може да си го позволи. Тъй че неговите претенции са силно ограничени във времето. Виждате и амбицията му вече да разделя вестниците на две – да раздели 24 часа от Труд. Този човек, ако бъде оставен, може да направи наистина много глупости. Слава богу, това той може би няма да може да направи. Кой управлява „Труд „ и „24 часа” Управителят, който съдружниците са се съгласили да управлява вестниците , е Любомир Павлов. Всички, които имат отношение по въпроса. При назначаването на г-н Павлов за управител, аз не съм участник на дружеството- купувач , за да участвам в неговото определяна като управител. Това е базирана договорка на г-н Павлов с другите съдружници от австрийската фирма. Но тук трябва да отворя скоби, че не знам защо и не мога да го тълкувам другояче, освен нежеланеие да участва в някакви схеми, г-н Руц на 15 февруари е вече вън от фирмата. Човек напуска един печеливш проект само и единствено, ако нещо го притеснява. Не вярвам присъствието на Даниел да компрометира проекта, доколкото успях да го опозная, той е човек, който разбира. Инвестиционен банкер е бил, занимава се също с пари. Явно го е притеснило нещо друго. След това чуваме, но това няма да можем да го докажем до момента на вписване, че г-н Грозев представлява една австрийска фирма, в която е никой. Чувам, че тя била продадена един или два пъти вече. Въпросът ми към г-н Грозев е тъй като се опитва да спори и да се представя като представител на тази австрийска фирма – не му ли е изтекло и това пълномощно, и въобще кого представлява в момента освен себе си? За рекламите във вестниците и вземат ли Грозев и Павлов комисионни от това Не бих допуснал някой да понижава рентабилността на моята инвестиция, взимайки лична комисионна. Разбира се, животът е богат, такива казуси съществуват. Но това при никакъв случаи нямаше да срещне моето одобрение. Напротив, това си е престъпен акт отвсякъде. А разделението на труда най-общо, както чувах вербално двамата да си разпределят не е формализирано в някакви документи, но ясно беше, че г-н Грозев отговаря за два сектора. Той постоянно демонстрираше своята готовност да е много активен и си избра два сектора – интернет изданията и рекламата. В разделението между тях двамата г-н Грозев избра тези. Разбира се, че тук при мен също светна червената лампа, защото знаем в търговската практика, че в тези сектори като че ли преобладават корупционните практики. За Грозев и дължи ли някому пари Грозев иска да не участва достатъчно, но да печели колкото се може повече от самите инвеститори. Да, в България това се случва. Бъдете сигурни, че до десетина дни всичко ще стане ясно. Затова съм призовал всички кредитори на г-н Грозев да ми се обадят, за да може по някакъв начин да им спасим средствата, които те са дали или са се доверили да дадат на г-н Грозев. Моята теза е, че той не работи със собствени пари, а по метода „търчи-лъжи”, „дай ми малко, а пък аз ще ти оттъргувам влияние, или нещо от този род”. Имам вече двама кредитора, които ми се обадиха. Става дума за седемцифрени суми в евро. Стоят ли други зад сделката Има други неща, които будят тревога. Ако видяхте, някои медии започнаха да разследват възможността зад мен, физическото лице Огнян Донев, дали не седят ирландски, турски или други капитали. Може би това има някаква връзка, че господин Грозев често се явява преводач на някои турски фирми, работещи в България, очакващи анекси в България. Ако това не е лобиране, или опит за лобиране?... Не бих казал, че г-н Грозев би могъл и да лобира. Г-н Грозев се опитва да лобира. С интерес наблюдавах да разбера, но до този момент не боже да се каже кой знае какво, защото в някаква степен все пак и аз съм бил прекалено бдителен. Търгувал ли е с влияние Грозев Не съм имал оперативна функция в тази фирма. Аз съм задавал въпроси, на които ми е отговаряно или не. Неговият изказ е много прост – „Тука има едни гърци...” Появяват се разни. Те обикновено имат някакъв проблем в България или другаде. И, разбира се, че такива мощни медии... Вижте, за разлика от двамата ми партньори аз се придържам към нещата, които мога да доказвам. „Водят се разговори, които ще ни донесат големи седемцифрени облаги... Ако им помогнем...” Точно това казваше. Казваше й конкретния начин как може да им се помага, но това е...Ако станем , например с левия крак... Е, сега аз не искам да дискредитирам г-н Грозев. По обидите е той. Разберете, медиите все пак не са мястото за разчистване на сметки. Ние с г-н Грозев ще си регулираме отношенията в една съдебна зала. Останах с впечатлението, че г-н Грозев е млад човек, който говори много за етика и морал, което винаги в мен буди съмнение в неговата етика и морал на човек, който споменава тези две думи. Давам този свой житейски опит. В самото начало именно защото говори за етика и морал, и е продължавал пред мен да говори за етика и морал, аз съм обръщал внимание на Христо, че двете неща не кореспондират. Аз не мога и да помисля да слушам такива неща. Камо ли някой да допуска, че бих могъл да се ангажирам с тях. А и не бих допуснал той да го прави, когато аз го виждам. Лобирал ли е за турски фирми Грозев, срещайки се с Делян Пеевски, и с действието си по блокиране на придобиване на дялове от Донев пред Агенцията по вписвания дали Грозев е действал в интерес на фирми на ДПС и на Делян Пеевски да придобие в скрита форма части или цялата собственост върху изданията на ВАЦ Как да нарека хипотезата ? Не съм бил канен по понятни съображения. Надали някой би ме поканил точно на тази договорка, ако е имало въобще такава. Звучи логично, но кой знае точно каква е истината? И г-н Грозев, и г-н Павлов, доколкото знам, са се срещали с Делян Пеевски, но не ми е стигало до ушите нещо да се договаряли, или нещо такова. Другото би било наистина пресилено сега да обвиним някого в нещо, че е говорил с друг човек. Договорка водена от всички съдружници няма. Аз на своята инвестиция гледам дългосрочно. Ако някой се опитва да обяснява, че съм го направил, за да вляза и изляза, това не кореспондира най-малкото с общественото ми реноме. За молбата на Грозев в Агенцията по вписвания да се спрат всякакви вписвания по партидата на дружеството „Принтмедия” и ходенето в неделя при нотариус. Ако на база на молбата на г-н Грозев, беше осъществена такава възбрана, означаваше, че аз съм загубил всичките си пари, и съм никой отникъде. Г-н Грозев е напълно наясно, че с това си действие натиска при мен червено копче. Разбира се, че в такъв момент се разчита, че ответната страна не влиза в интернет, не може да си пуска компютъра. Г-н Павлов, за жалост, винаги го агитирам да се научи да си пуска компютъра, но без успех. Аз винаги живея онлайн, аз съм в интернет. Тъй че г-н Грозев може би ме е проверявал каква е моята бдителност. Аз обичам лично важните неща да ги правя сам. Имам общо 9000 служители в България, на 1600 души плащам заплати извън България, това са 10 600 човека, мога да делегирам такива неща. Но има важни неща, които човек трябва да си ги свърши сам. Аз констатирах, че г-н Грозев е решил да прави нещо различно от това, което сме говорили през цялото време. Лошото беше, че пак г-н Павлов ме убеди, че „чакай сега малко, изчакай, аз сега говорих с Христо, ще се видим в петък, той е зает в петък, след това каза – айде ще го изчакаме и в събота”. Г-н Грозев реално протакаше. Ако беше вписана възбрана , щеше да е такъв компромис със законността. Той не може да докаже кого представлява и кой е. Молбата му беше отхвърлена. И пълномощното ме беше изтекло. След това – той е от една фирма, която се била преименувала, пък действия на друга фирма, която се е преименувала... Аз лично видях поне 5-6 несъответствия. Обаче знае ли човек. Говорим за сериозни финансови ресурси. Някой се опитват да ме изкарат наивник. Аз със сигурност не съм наивен човек. Нямах илюзия... Тук съм съгласен с г-н Павлов и му благодаря, че ми се извинява, защото той беше омаяния и вярваше в светлото бъдеще и в не знам какво още. До последно той изчакваше: „Аз ще се разбера с Христо, аз ще се разбера с Христо...”, но определно заплахата стана много ясна. Най-накрая успях да убедя г-н Павлов, че от този момент нататък аз настоявам и не е враждебен ход от мен към никого, и държа да бъда гарантиран със записване на това, което ми се полагаше още на 15 декември. Аз съм изчаквал от 15 декември до 28 марта, това е достатъчно дълъг период от време, да дам възможност на желаещи три лица да станат съакционери с някакъв процент. Нашата идея беше най-накрая собственици на дяловете в купената компания да станат физическите лица, за да няма съмнения дали са офшорни и т.н. Нямам никакъв интерес да участвам в някаква куха структура, която има основен капитал 100 лв., за какво ми е това? В този момент, когато виждаш един рейдър, това е този, който не му пренадлежи компанията, а се опитва да я вземе, когато виждаш, че някой атакува, има си – бих го казал стандартни оперативни процедури. Прави лошо впечатление примерно, че заради непопълнено поле 19, и на мен Агенцията по вписване ми отказват вписване. Това е интересното. Когато аз, който никой не отрича, че съм дал парите, се опитвам да запиша дялове, на мен ми се отказва. Агенцията по вписване ще поправи тази своя грешка, въпросът е, че не знам дали там имат воля да станат страна по нашия спор. Ако ми бъде отказано вписване, реално ще се е реализирала кражбата на тези средства в особено големи размери. Заложени ли са „Труд „ и „24 часа” Няма заложени активи на купената компания в полза на някого, както се опитва да изкара г-н Грозев. Но тъй като най-вероятно той е намерил някой директор, който да му издаде банковата тайна, той прави твърдения каквито му скимне. Което не значи, че няма да го направим. Един ден, това е жив организъм, който ще се нужда е от кредитиране, от оборотни пари за своята дейност. Разбира се, Булбанк е банката, с която работим, ако тя има желание да ни даде това оборотно финансиране, защо не. Как ще защити дадените от него пари Не бих искал да вляза в някакви подробности, защото виждате, че ще отидем може би на съдебен спор. Аз съм доктор по икономика. Всички възможни стандартни, оперативни процедури са направени. Никой не може да ме упрекне и няма право да ме упрекне, когато браня своята собственост. Искам да уверя всички мечтатели от вашия ефир, че винаги ще го правя и няма да допусна някой да влезе в моята къща и да ме ограби. Може би и успехът ми се дължи на това, че всички опити, които са правени в това отношение, а гледам, че има цикличност, като че ли през 5 години се правят такива опити, като че ли са ни закалили в борбата. Защо се тиражира разнопосочна информация Недоразуменията идват от една публикация, която вече втори път се тиражирана от иначе уважавания от мен вестинк „Капитал”, който не намери време да ме попита да потвърдя или отрека някои факти. Колегите се извиниха и казаха, че ще ми дадат тази възможност следващата седмица. Но, виждате ли, това също не става случайно. Г-н Иван Михалев, журналист в „Капитал”, е поканен от Христо Грозев да стане главен редактор на вестник „Труд”. Журналистът Иван Михалев пише така може би защото са му обещали да стане главен редактор на вестник „Труд”... Търся и си мисля, че има някаква връзка от неправилното отразяване... ако си спомняте все пак скандалът започна от електронния сайт на „Капитал”. Чудя се дали няма връзка между обещанието на г-н Грозев да уреди г-н Михалев за главен редактор със съдържанието на това, което излезе в сайта на „Капитал”? За „Пещерска Гроздова” Не съм се виждал с двамата собственици. Не са ме търсили, но доколкото разбрах са комуникирали с хора, които познавам. Те излязоха с декларация, че това не отговаря на истината и те нямат амбиция в тази посока. Включване по телефона на Любомир Павлов Искам да повторя само това, което казах и в бТВ. Прекратявам медийните изяви,защото се чувствам истински виновен за това, че повярвах на Христо Грозев, гарантирах за него пред моя приятел Огнян Донев. Просто за съжаление в живота има такива случаи, когато на един човек успяваш по някакъв начин да му повярваш, да ти повлияе, и аз забавих толкова нещата, и затова сега се създадоха тези проблеми. Просто отдавна трябваше да финализирам това и тези охранителни мерки, които Огнян Донев направи. Огнян Донев е в течение на целия случай. Аз просто се извинявам още веднъж за това, че създадох този медиен проблем чрез Христо Грозев, защото и журналистите трябва да могат да работят достойно. Работят ли „Труд" и „24 часа” за властта Постоянно ме критикуват за това, че или съм критикувал правителството, или че съм го подкрепил. Мисля, че съм правил и едното, и другото. За тези 20 години се изредиха толкова правителства, но винаги съм поддържал своя принцип – поне една ръка разстояние от който и да е властимащ. За „Ипон”, бившето дружество на Бойко Борисов - охранява ли територията на сградата на вестниците Спекулира се с много неща. Дали в нощта, или в разните зори, нотариусът, когато отишъл до тоалетната, е светила лампата вътре. Мога да кажа за „Ипон”, че е една много добра фирма. Заварих я в далечната 2000 г. да охранява „Софарма” – най-голямата производствена публична компания. Много български министри и по-високо от министри са ме агитирали да ги изхвърля, да ги сменя. Аз работя с фирма „Ипон” от 2000 г., доволен съм от тяхната работа, и ако те не ме накарат по някаква причина да ги махна... Работя навсякъде с „Ипон”, да. Към днешна дата не работят в „Труд „ и „24 Часа”. Но най-вероятно ще работим с тях. Ако някой смята, че някой по-добре може да си върши работата... Това, разбира се, знаете... Има няколко компонента – качествено осъществявана дейност и цена, която се иска за нейното осъществяване. При тази фирма тези две неща са правилни и не виждам проблем. Откакто са на кормилото Донев като инвеститор, и Любомир Павлов – един от собствениците, имат ли сключени нови договори с някои министерства Поне на мен не ми е известно. Известен ми е факта, че колеги от вестник „Стандарт” ми се изфукаха, че сме пълни некадърници, защото те са спечелили поръчки, а ние не сме. Съдейки по това твърдение и тази откъслечна информация, която имам, по-скоро не. Или е много по-малко, отколкото други медии имат. Дали „Труд” пиарства на вътрешния министър и вицепремиер Цветан Цветанов В България се говорят много неща. Не сме водили никакви преговори. По-често, в разговори по други поводи, някъде като срещна някой министър, той много лично ме критикува за това, че някой някъде нещо написал в тези издания. Не го приемам това насериозно. Нормално е човек да е обиден за нещо и да си изрази гласно своята обида. Не знам защо всички си мислят, че нямам никаква друга работа. Аз, ако смогна на следващия ден чета каксво е написано във вестника. Не мога цяла нощ да седя и да пиша вестника. Ще вземе ли Донев някаква политическа страна в предстоящите избори Всеки човек има своите пристрастия. Ако мога да го кажа така, аз имам приятели във всяка една политическа сила в България. Във всяка една политическа сила имам и хора, с които не бих желал да разговарям. Ако това е политическо пристрастие човек да поддържа контакт с хората, които са интелигентни и са му симпатични, а се опитва да избягва тези, които не са му симпатични, може би е пристрастие. Но мисля, че и то е надпартийно. Много се опростява. И за жалост политическите партии толкова нагнетяват напрежението преди всеки едни избори в България, че започват „ти си с мен, ти си против мен”. Това е първосигнално, ролята на медията е да е обективна. Да критикува, когато има да се критикува, всеки един. Да няма забрана за критики. Нещо което за жалост съществува и трябва да се борим то да изчезне. И да похвали - другото, което липсва малко в българските медии – да дава добрите примери и да хвали добрите неща. Защото в България не се случват само лоши неща. Има ли бунт, скрит или явен, недоволство, преминаване от един в друг лагер, в журналистическото съсловие в Труд, 24 часа, 168 часа Бунт няма. Разбира се, че все пак има напрежение. Все пак свършва една 20-годишна епоха. Това означава, че повечето хора са свикнали с едно статукво и имат не много светли очаквания, тревожност, ако това статукво се променя. Но животът е доказал, че който не умее да се променя, отпада от развитието. Мисля, че лека-полека никого не сме форсирали да сменя от днес за утре някакво мнение, или да има заповед за това нещо. Всеки по свой начин ще си обясни, ще тълкува какво се случва. На някой ще му харесва, друг в началото няма да му харесва, след това ще открие нещо, което му харесва. Единственото, което наистина не е правилно, когато минава бързият влак да легнеш на релсите. Винаги при такива процеси... Не знам вече кое подред придобиване ми е... В началото има ступор. Хората не знаят какво се случва. Дава им се време, да преосмислят нещата. Обикновено за жалост някои хора правят грешката и мислят, че ще се върне миналото. На много хора има харесва 1962 година. Светът се движи напред, не назад. Тогава те сами са виновни, когато легнат на релсите. Бързият влак не спира. За свободата на словото, журналистическата независимост, плурализма Когато се опитах да обясня на някои журналисти, че тълкувайки някакъв проблем, те не са компетентни. когато става въпрос за ясна некомпетентност... Знаете Лисабонската стратегия – хората трябва постоянно да се учим. Няма съвършени хора, няма човек, който всичко е научил в този живот. Когато се опитах по някакъв начин чисто приятелски, и то в личен разговор, да изтъкна някои несъвършнества на нещо, и да предложа как биха изглеждали по-добри, в този момент ми обясниха, че се намесвам в свободата на словото. Затова се въздържам вече от всякакви разговори относно информационното съдържание, защото съм последният човек, който би искал да ограничи свободата на словото. Но за себе си направих извод – курсове по следдипломна квалификация трябва да се правят. Много хора трябва да отидат да учат. Аз се чувствам компетентен, разбира се, за бизнесчастта на едно издание. При политиката е по-сложно, там всичко е по-преплетено. Има нужда от следдипломна квалификация. За парите, инвестирани в работата, живота, оцеляването, развитието на вестниците, за възнагражденията и свободата на журналистите В България взаимоотношенията собственик-наемен работник е много изкривено по принцип. Има едни рамки, които ако се прекрачат, стават видни. Разчита се на човешкият разум най-вече. Мисля, че който е инвестирал, заявява и критерия кое е честно, кое е правилно, полезно за фирмата. Да не забравяме, че печатните издания са фирми. Те трябва да си правят сметката така, че да не станат в положение да губят пари и да са зависими от нечии корпоративни интереси. Особено при мен е много деликатно. Нужен ли е Закон за печата Не бих казал чак закон. Не законът е пречката, а по-скоро в каква степен се прилага. Винаги може и най-простото действие да осъществявате, и някой да ви попречи да го осъществите. Жълтите издания Всяко нещо си има совето място на пазара. Аз съм привърженик на пазарната икономика. Всеки, който има желание, нека да опита. Не трябва да ограничаваме по някакъв критерий стопанската инициатива. Всеки може да прави със собствените си пари да прави каквото иска. Хора откриват магазин, той не върви, затварят го. Много дълго време българите нямахме въдзможност за инициатива, сега я има. Има достатъчно много и печатни издания, и електронни медии, радиа, телевизии. Множествеността е гарантирана. Какво е финасовото състояние на 24 часа, Труд, 168 часа Много добро от гледна точка на това, че се намираме във финансова и икономическа криза. И надявам се, че това е добра база да са чудесни, когато цялата макрорамка в България се промени. Има ли промяна в позицията на Донев за икономическа самостоятелност и политическа отговорност за свободата на словото, плурализма и гражданското общество като собственик на най-влиятелните медии и Грозев Абсолютно не. Тази случка я възприемам като една поука. Сигурен съм, че това цветарско разхождане на Грозев на ощипаната мома по медиите ще спре. Лошото е, че човек, когато изглежда млад, интелигентен, с плам в очите, хората му вярват. Обикновено измамниците изглеждат точно така. Той подлъгва много хора, създава опозиции, безредия. Обещава кой ще стане главен редактор, ако той завладее собствеността. Разбира се, през цялото време е говорил, както разбирам, „недейте да слушате тея, аз ще ги отстрелям”. С които неориентираните хора не знаят какво да правят. 4 месеца от нашият живот или нашата работа в тези медии, се оказаха загубени заради присъствието на г-н Грозев. Във всяко лошо нещо аз се стремя да видя положителното. Тази ръчна спирачка Грозев няма да може повече да спира развитието и модернизацията на тези медии. А те са си достатъчно добри, и акобъдат малко модернизирани ще бъдат флагмана на българската журналистика надявам се още дълго време. За медийните изяви Нямам проблем с медийните си изяви. Единственият проблем е това, че те бяха предизвикани от редица неверни твърдения, които за жалост в България поради липсата на критерии и познание хората считат за верни. Бях длъжен да изляза и да защита своето реноме. Не смятам, че разумни хора и познаващи това, което съм сътворил през последните 20 години, ще си променят мнението си за мен. Поне стотици мои бизнес колеги, приятели са се обаждали да ми кажат, че просто това са едни глупости. Те разбират, но не всеки те познава. Г-н Грозев си позволи няколко квалификации по мой адрес, за което ще го държа лично отговорен. * Радио К2 имаше предварителна уговорка да включи от Австрия по телефона и г- н Христо Грозев. Радио К2 през цялото време търсеше Христо Грозев да се включи в разговора. Равнопоставеността беше осигурена. След разговора Илиана Беновска получи есемес, че се е бил повредил телефонния апарат на г-н Грозев. Източник: "Радио К2"

Новини от агенциите