Момчето от Третак и маршалският жезъл

17.08.2019г.

PR Sales

Разговор с Ресми Мурад, кмет на община Ардино Третак, малка махаличка, сгушена нейде из ситните гънки на планината в средното поречие на игривата река Арда, там е израснал Ресми Мурад. Там, край бреговете на кротката, но и често поройна река, сред сините вирове, гъмжащи от риба, сред мъдрите костенурки, дивите кози и прекрасното цвете Силивряк, цветето на Орфей. Сред тютюнищата, зъберите и скалните орли, които тежко са се виели във висините над Родопа планина. От там са детските спомени на днешния кмет на община Ардино, местният държавник, който от малката планинска махаличка тръгва с големите мечти в политиката, местното управление и обществената деятелност. - Ако човек няма големи мечти, той няма и шанс да порасне голям! Категорично вярвам в онази мисъл съгласно която всеки е толкова голям, колкото са големи и мечтите му! - казва държавникът Мурад и така започва разговорът ни в ранното юлско утро. - Правим ли разлика между мечта и химера? - Разбира се, но и без химери не можем. Химерите подхранват въображението ни, а мечтите, ако са в сферата на реално достижимото са двигателят, който осмисля ежедневието ни. Ако не мечтаем, ако не фантазираме, за какво тогава живеем!? Грубият, реалният живот получава някаква окраска, някакъв цвят, някакъв аромат. И тогава ни се ще да свършим нещо, да не пропуснем ден без нещо свършено - дали за себе си или за обществото е без значение. Чрез делата ни, чрез ежедневно свършената работа Всевишният бележи пътят ни, предначертава съдбата ни. Не може без мечти, не може и без химери. Но делата, делата в крайна сметка осмислят ежедневието ни! - Буйно дете ли бяхте или кротко родопчанче? Баща ви опъвал ли ви е ушите? - Шест деца сме, а аз - най-малкият. И може би най-глезеният! Но не бях глезльо, а и баща ми беше строг човек. Строг, строг, но като всеки нормален баща - с меко сърце... Работеше като строител, бригадир на група в днешното село Давидково и района. Тръгваше пеша от родната ни къща, прехвърляше Арда и отиваше в Давидково да вади препитанието на семейството. Винаги се връщаше с една раница на гърба в която бе накупил храна - различни продукти, ядива. Често за нас децата донасяше и халва... Няма да забравя как го чакахме с нетърпение да си дойде, да свали раницата и да ни даде от сладкиша... Не бяхме бедни, но годините бяха оскъдни. А и детското ни ежедневие не изобилстваше от радости... - От романтичната махаличка край Арда и завършеният осми клас в Горно Прахово прескачате в Икономическия техникум в Кърджали. Защо точно икономика, а не строителство? - Допускам, че баща ми е таял някаква надежда в тази насока - да се развия като образован строител. Но аз се записах в Икономическия... А този техникум може би беше и най-престижен. Но не за това... Никога не съм бил дребен сметкаджия. Но съм убеден, че целият ни живот е пресмятане и пресмятане. Иначе няма растеж! Няма как да оборим древните аритметици, когато те твърдят, че едно плюс едно е равно на две. Няма как ние да настояваме, че едно плюс едно е равно на три или на нула. Математиката е категорична, точна наука, а тя е в основата на всяко национално стопанство, тя е костната система на икономиката... Тази точност и перфектност ме е привличала... Тя, точно тази перфектност ми импонира по някакъв начин, тя е в резонанс с моята душевност вероятно... - И затова в последствие завършихте и магистратура в УНСС София? - Да, магистратура по публични финанси. Вижте, икономиката винаги е била елемент от политиката и държавното управление. Бих казал, основен елемент. Аз не крия влечението си към общественото, към държавното управление. Стремял съм се към успешна реализация в тази насока и се надявам, че оправдавам обществените нагласи и очаквания. А успешно местно управление без вещина в икономиката е трудна работа, за да не казвам - авантюра! Обратното бих оприличил на следното: представете си рибар, който е тръгнал да лови риба без въдица. Риба може да се лови и по други начини, но професионалният подход, легалният подход е чрез въдицата! Това в местното държавно управление е икономическата вещина. И не само в местното... Това е, убеден съм, основно средство, задължителна икономическа компетентност във всяка сфера на обществения живот и управление - от общината, през областта, та до държавата като цяло... Извинявайте, но... не виждам как един лесоинженер би могъл да е успешен в конструиране на ракетни двигатели! Или един специалист по аеродинамика да се занимава с оранжерийно отглеждане на краставици... А подобни практики в днешното централно управление на държавата са често срещани... за съжаление! - Всеки нормален държавник носи на гърба си, подобно на баща ви, раница с блага, които са обещани, а неговите симпатизанти и избиратели очакват! Какво имаше във вашата раница и какво реализирахте след като за първи път бяхте избран за кмет на община Ардино? - Трябва да подчертая, че човек който се е посветил на това да служи на населението, на народа който го е избрал, никога не сваля раницата от гърба си! Тачен, обичан е този, който постоянно вади от раницата си обещани, а след това и реализирани неща, но в раницата винаги има все още и все още нови и очаквани благини за обществото! Когато приех доверието на нашето местно население през 2007 година, внимателно се запознах и анализирах икономическата ситуация в общината. Честно казано, никак не бях обнадежден от това което констатирах... Силно впечатление ми направи, че сметопочистването в общинския център е било възлагано на външна фирма чрез обществена поръчка... И така са били харчени близо 750 хиляди лева годишно за тази цел... Реалният резултат обаче не беше насърчителен. Трудно можеше да се каже, че общинският център и приградските села блестяха от чистота. Направих нужните анализи на база на конкретни факти и информация. И реших да създадем или възстановим отдел по чистота или както го формулирахме „Екология и опазване на околната среда“! От не малкото заварени безработни ардинчани назначихме на редовна работа 15-16 човека. Постигнахме едновременно няколко ефекта: общите годишни разходи в тази насока се намалиха с четвърт милион, общинският център постепенно блесна от чистота, намалихме броя на безработните... Петнадесет нови работни места означават все пак изхранване на четиридесет, петдесет човека… Днес едно от нещата от които се впечатляват гостите и преминаващите е именно обществената хигиена, уличната чистота, редът. - Редът и хигиената са елемент от общата картина в Ардино и селата след 2007 година. Какво още извадихте от кметската си раница? Местните хора жадуват за много неща, но не всичко е осъществимо бързо и веднага... - Всички мечтаем нещата в ежедневието ни да стават „бързо и веднага“, но в живота нищо не се случва точно така... Общественото развитие си има своята логика, а тази логика е подвластна и на времето, а не само на нашите желания. Не случайно един наш велик революционер е изрекъл, „времето е в нас и ние сме във времето!“ Аз бих казал, ние сме всячески зависими от времето! А древните перси са изказали мъдрата мисъл, че „всяко нещо се случва тогава когато му дойде времето!“ Ето нещо, с което се гордея! Ардино е известно с това, че е чисто в градоустройствено отношение. То е типично „пръснато селище“. Тоест, има един общински център и над четиридесет махали пръснати по скатовете на ардинското речно корито. До тези махалички, където количествено живее значителна част от населението имаше пътища, но недостатъчно проходими, кални, скалисти. Едно от първите неща за които с колегите от общинското ръководство помислихме е да подобрим релефно тези пътища и да ги асфалтираме. Да създадем нормален достъп на хората до домовете им. И това го постигнахме като рехабилитирахме над 150 километра общинска инфраструктура. Хората забравиха за калта и за трудния достъп! Днес дори се шегуват, че сме вкарали асфалт даже и в дворовете на къщите им... Аз съм дълбоко удовлетворен и не вярвам някога населението на общината да забрави всичко това... Създадохме /обновихме/ водоснабдяването в редица големи села в общината, по оперативна програма „Храни“ имаме кухня, в която ежедневно се готви храна за 1300 човека. Построихме една великолепна автогара, с впечатляваща архитектура и широка функционалност... В близко бъдеще шосето Кърджали - Смолян през Ардино няма да бъде просто връзка между два областни града. Това шосе ще бъде елемент от голямата транспортна връзка Бяло море - Гърция и Турция - Маказа - Кърджали - Ардино - Източни и Централни Родопи. Този път ще бъде не само икономически, но и културно-исторически, планински, туристически... - А какво още замисляте в близка перспектива, като блага за общината, които да извършите през близките години? - Иска ми се да видя обновена цялата градска мрежа - от центъра, от улиците до най-крайните улички на крайните квартали. Като казвам обновена, имам предвид тотално рехабилитирана с цялата комуникативна мрежа, която я съпътства... И още - тотално нов асфалт и ремонтирани тротоари навсякъде. Ще ми се Ардино да блесне! Имаме още работа по туристическата инфраструктура. Трябва да направим подходящ подход, вероятно екопътека към крепостта „Калето“ край Ардино. Оптимизираме пешеходната инфраструктура около древното тракийско светилище „Орлови скали“. Подходът към „Дяволския мост“ вече е подобрен, но има нужда от една екопътека през старото и почти запустяло село Дядовци. Около крепостта „Патмос“ до с. Боровица решаваме някои проблеми по съдебен път относно собствеността й. Искаме да я направим достъпна за туристи и гости. В търсене на минерална вода ще направим сондажни проучвания в южните покрайнини на града - има геоложки данни за наличие на такава. И ако наистина бликне лечебна вода... по-нататък не ми се говори... - Споделяте за постижения и намерения - ваши и на колектива, който ръководите , постижения в чийто център е човекът... - Разбира се, та нали именно за човекът с главно Ч работим всички ние, избирани да управляваме, да служим... - Не всички избраници мислят като вас. - Мисленето на другите не ме интересува. Аз живея и работя за моите избиратели. На това съм се посветил и това е смисълът на живота ми! Можех да стана строител като баща ми. С фактическото си образование можех да се занимавам със счетоводна дейност, с финанси, с банково дело. Но, човекът и човешките проблеми винаги са били в центъра на моето внимание - с какво и как мога да бъда полезен на хората. Реалната реализация на тази цел с удоволствие практикувам чрез местното държавно управление - общината... Аз не свалям раницата от гърба си. Не съм дядо Мраз, но във всички случаи има с какво да зарадвам човеците, които ми имат доверие... Ако е вярно, че всеки войник носи във войнишката си мешка маршалския жезъл, то аз съм един от тези войници, но в сферата на държавното управление. Да, войник съм и нося своя маршалски жезъл! Какво по-естествено от това!

Новини от агенциите