Зам.-главен прокурор Галина Тонева: Прокуратурата и контролните органи трябва да действат комплексно

20.04.2011г.

Радио К2

Зам.-главен прокурор Галина Тонева: Прокуратурата и контролните органи трябва да действат комплексно

„Трябва да се действа комплексно, за да се решават проблемите. С участието на част от контролните органи. То има изключително важно значение, защото именно в рамките на проекта на прокуратурата бяха констатирани тези проблеми. Искрено се надявам, че скоро ще се почувства промяната във взаимоотношенията ни с контролните органи”, заяви заместник-главният прокурор Галина Тонева в ефира на „Радио К2”. Тя коментира успешно приключилият проект на прокуратурата, финансиран по Оперативна програма „Административен капацитет” на стойност 858 хиляди лева. Основната идея на проекта бе „активизиране на прокурорския надзор за законност върху работата на различните държавни контролни органи, с цел по-пълноценно използване на контролните им правомощия в съответните професионални области и утвърждаване ролята на прокуратурата като координатор и коректив на дейността на контролните институции”. Заместник-главният прокурор уточни, че проекта касае „укрепването капацитета на прокуратурата при взаимодействие с контролните органи за противодействие на закононарушенията и престъпленията в защита на обществения интерес и правата на гражданите”. „Проектът има изключително важно значение за нас. Защото е илюстрация на постоянството в изпълнение на политиката на прокуратурата на страната в последните години. А тя е насочена към това всеки един орган да държавната власт и управление да поеме своите отговорности, предоставени и възложени му от закона”, посочи Тонева. Едната от задачите била да се изработи методика за способите на взаимодействие на прокуратурата с контролните органи. „Методиката е като едно настолно помагало за прокурорите. Като систематизация за всички действия, правомощия и дейности, които трябва да извършва прокурора”, сподели зам.-главният прокурор в разговор с водещата на „Радио К2” Силвия Стефанова. „Трябва да си дадем ясна сметка, че идеята прокуратурата да се превърне в един универсален контролен орган по никакъв начин не способства за правилното решаване на проблемите на обществото - вместо да се използва огромния капацитет, който имат контролните органи”, подчерта тя. Тонева заяви, че и към настоящия момент Закона за съдебната власт по-скоро давал възможност на прокуратурата да осъществяват контролна дейност, но не я задължава. „Практически ние в по-голямата част от случаите се нагърбваме със задълженията на другите държавни органи, които са в системата на изпълнителната власт. В желанието ни да се реши по-бързо даден проблем, а не толкова защото е задължително ние да го направим”, поясни тя. Чрез реализацията на проекта по ОПАК ще се определят контактни точки в структурата на всеки един от контролните органи, който да осъществява комуникация с прокуратурата, обясни Галина Тонева. В момента нямало законова база за тази мярка, но според нея и без нормативна уредба би могло да се реализира взаимодействие между прокуратура и контролни органи, за да се върви напред. „Всеки контролен орган може да определи в своя състав хора, които да осъществяват контакти с прокуратурата именно с оглед получаване на своевременна методическа помощ, когато осъществяват своята контролна дейност. Това би било полезно, защото когато в резултат на проверка на контролен орган се разкрият данни за престъпление, това означава, че взаимодействието с прокуратурата ще даде гаранция, че материалите, които ще се подготвят, доказателствата, които биха били събрани в хода на проверката, ще послужат по-успешно за наказателно производство”, коментира зам.-главният прокурор. От друга страна, посочи тя, своевременно би се оказала „методическа помощ за реализиране на административно наказателна процедура”. Наказване по административен ред на съответни виновни длъжностни лица. По статистика на прокуратурата в момента едва около 1% от наказателните производства са образувани по сигнали на контролните органи, съобщи Тонева. Това се дължало на обстоятелството, че голяма част от случаите нямат отношение към компетенциите на прокуратурата, и второ – поради некачественост на материалите. „Доста порочна практика е да се изпращат един куп материали, които не съдържат никакъв анализ, никаква стойност от гледна точка на правен анализ, и оттам предполагат едно продължаващо във времето прехвърляне на компетентност, даване на указания, изискване на допълнителни материали, назначаване на експертиза и т.н. Все неща, които би следвало да бъдат извършени в рамките на съответния контролен орган”, каза Тонева. Контролните органи трябвало предварително да подготвят компетентна експертиза, анализ от техните специалисти, и едва тогава да търсят компетентният орган, който би решил конкретния проблем, анализира зам.-главният прокурор. „Опитът за прехвърляне на отговорност съществува в много голяма степен. Има желание на всеки един от тези органи да потърси някаква гаранция за своите действия, получавайки нещо като индулгенция от прокуратурата. Като получат съответен акт, който да им указва какво да вършат, те започват да работят само и единствено това, което им е написано в съответния прокурорски акт”, обяви Тонева. „Всеки контролен орган обаче би следвало да предприема сам действия на базата на своите правомощия”, допълни тя. Контролните органи обаче се опитвали да получат някакви предварителни указания като гаранция, че няма да сбъркат какво точно ще свършат. Затова се стигало до некачественост на сигналите, които постъпвали в прокуратурата, информира Тонева. „В голямата част сигналите не са сигнали. Това е препращане на документация, която обикновено съдържа придружително писмо на вниманието на главния прокурор, или на съответната прокуратура. Вътре се съдържа някакъв доклад, някакъв отчет на представител на някаква агенция и т.н. Но тази липса на конкретика за това какво се изпраща и защо се изпраща именно в прокуратурата, бави във времето”, уточни тя. Прокурорът, на когото се изпращал даден сигнал, не разполагал със съответната компетентност в определена сфера, за да установи веднага и незабавно какво се съдържало в материалите. Той трябвало да назначава експертиза, да търси експертно мнение, което не само се проточвало, но и оскъпявало процедурата. Така най-често се налагало връщане на преписка в съответния конкретен орган с някакви указания и с нови срокове, разясни заместник-главният прокурор на България в ефира на „Радио К2”. Тя уточни, че основната част от парите по проекта са отишли за проучване как да се идентифицират проблемите между контролните органи и прокуратурата. Но и да се даде възможност на участващите като партньори да констатират свои вътрешни проблеми, както и проблеми, които се дължат на остаряла нормативна база. Друга част от средствата са за международно проучване на законодателството и уредбата по проблематиката в държави-членки на ЕС. Отпечатана са и 4000 екземпляра с методиката за прокурорите, които работят в сферата на административното правораздаване, за да бъдат полезни и на представители на контролните органи. Източник: „Радио К2”