Пламен Цеков: До 4 г. ще бъдат въведени диагностично-свързани групи във всички болници

21.04.2011г.

Радио К2

Пламен Цеков: До 4 г. ще бъдат въведени диагностично-свързани групи във всички болници

„Предвижда се диагностично-свързаните групи да бъдат въведени пилотно в няколко болници. Това ще е плавен и нерязък процес. Лекарското съсловие и пациентите трябва да са спокойни, че няма да има трусове по отношение на финансирането”, увери в ефира на „Радио К2” Пламен Цеков, депутат от ГЕРБ и член на комисията по здравеопазване в Народното събрание. „Изчисленията показват, че за преминаване от клинични пътеки към диагностично-свързани групи са необходими не повече от около 20-30%. И тъй като центровете няма да бъдат въведени автоматично, това ще отнеме минимум между 2 и 4 години на внедряване”, допълни той. Цеков смята, че средствата за болнична помощ нарастват средно с между 5 и 10% във времето, така че ще има достатъчно пари за ДСГ, за да се покрият разходите по лечение на болните. „Промяната от клинични пътеки към диагностично-свързани групи е наложителен процес. Това е нов модел на заплащане на услугите в болничната помощ. Всички системи, които са внедрявани в системата на болничното здравеопазване рано или късно изчерпват своите възможности и трябва да бъдат заменени с по-усъвършенствани”, посочи депутатът. „Отстраняват се недостатъците на старата система и се дава възможност лечебните заведения да работят по нова методика, която се базира на икономическите реалности в сферата на болничното здравеопавазване. Там се изчислени всички реални разходи, които се извършват за даден пациент, и лечебните заведения получават тези пари, които са изразходвали”, обясни Пламен Цеков. По думите му няма да има опасност от надписване на пациенти и диагнози, каквито били злоупотребите с клиничните пътеки. А за да започне да дава и новата система дефекти, ще трябва да изминат поне 7-8 години, подчерта народният представител в разговор с водещата Клара Маринова. „Когато имаме няколко вида заболявания, при диагностично-свързаните групи срокът за пребиваване в болницата се определя на базата на най-дългия престой, който е необходим за лечение на дадено заболяване на пациента. Ако той има 4 заболявания и едното от тях е инсулт, тогава се определя най-продължителния период. Няма опасност пациентът да остане без терапия”, уточни Цеков. С въвеждането на ДСГ шефът на една болница не може да каже, че няма пациент, защото му струва много, увери членът на здравната комисия в парламента. Защото директорът ще калкулира реалните разходи, извършени за този пациент и ще получи реалното заплащане за този случай. Това била и целта на диагностично-свързаните групи в лечебните заведения. „Като цяло ДСГ са изградени на базата на икономическа логика, а клиничните пътеки са изградени на медицинската логика”, поясни Цеков. Той каза още, че такива групи има въведени в страни като Германия, Франция, Швейцария, затова можем да почерпим опит от тях. Пламен Цеков коментира решението на Българския лекарски съюз минималната цена на лекарски преглед на частно вече да е 24 лева. „Не знам как точно Лекарския съюз може да регламентира тази цена. Още повече, че голям процент от лекарския труд в момента се договаря с рамковия договор и получава финансиране от Здравната каса. И няма как да се задължи единият партньор да ти плаща твърда цена”, обяви депутатът. „Обикновено цената се базира и се формира след продължителни преговори. Бих приел по-скоро като пожелателна тази цифра, отколкото като задължителна. Но се надявам юристите да изчистят този казус”, смята той. Цеков е против агентите под прикритие в болниците, които да сигнализират за лекарски грешки. Той смята, че има достатъчно механизми за контрол през МЗ, районните здравни инспекции и гражданите, за да се назначават такива служители. „В крайна сметка медицинските грешки са познати. Смятам, че това не е удачна форма. Дори и да има назначен агент, той ще разбере за евентуална лекарска грешка пак от същите лекари, които я допускат”, коментира депутатът от ГЕРБ. Той посочи, че най-сериозните проблеми са в болничната помощ. В сферата на доплащане на различните видове медикаменти и консумативи, които не се заплащат от НЗОК. „Статистиката посочва, че българинът доплаща годишно от джоба си между 800 милиона лева и 1 милиард и 200 милиона лева допълнително. Това означава, че плаща още 6% върху тези 8%, които се отделят за здравна осигуровка. Но тези 6% се заплащат не от всички българи, а от тези, които са пострадали или пряко засегнати от даден медицински проблем”, обяви Цеков. „Трябва да намерим механизъм, с който тези пари, които циркулират в здравната система, да бъдат вкарани в система на прозрачен конкрол, за да носят максимален ефект”, подчерта депутатът. Източник: „Радио К2”

Новини от агенциите