Пътешествие до „Гарваница” над село Горно Брястово

22.02.2020г.

PReporters

Пътешествие до „Гарваница” над село Горно Брястово

Пътешествията ни в зимните месеци продължават с пълна сила. Намираме се в село Горно Брястово, Хасковски минерални бани. Целта ни е да стигнем до хълма Гарваница, където има интересни скали, и да предположим дали по тях в древността е било дълбано, за да бъдат използвани за свещени ритуали. Самото име е сакрално, защото в много религии гарванът е говореща птица, смятана за пророчица. И наистина, гарванът притежава големи дарби. Може да брои, заучава думи и може да помни. Гарванът е символ на връзката между света на живите и мъртвите. Хората някога са вярвали, че когато някой умре, гарван отнася душата му в земята на мъртвите. Символично това е толкова двулика птица, колкото двулик е светът ни и възприятията ни. В гръцката митология е свързван с дълголетието. Тръгваме по пътека, която се вие в дъбова горичка. Все още е зимният февруари и скалите се виждат отдалече. През пролетта, когато разцъфне навсякъде, няма да е така. Не е високо, намираме се на по-малко от 569 метра надморска височина, колкото е най-високата точка на Ушестата чука, както местните наричат това възвишение. Спираме се в средата на гората и снимаме първите скали, които ни се изпречват. Изкачваме се в малка пещера. Установяваме, че това е естествено образувание и няма нищо изсичано по него. Може би не е и нужно. След като тя си изглежда като утробно начало. Но върху това трябва да се размисли. Защото съм попадал и на други места, които изглеждат така. И според мен, не е необходимо винаги да се търси проникване на слънчев лъч там, където има по-дълбока пещера-утроба. Другите утробни изсичания са просто малки ритуални пространства, за да се направи древният обред, който да е насочен към плодородието, жената и най-вече към Великата богиня – Майка. И все пак пред самата пещера в ниската си част откриваме добре изсечена ниша, вероятно създадена за поставяне на дарове. Разглеждаме скалния масив от всяка страна. В групата имаме и двама професионални алпинисти, които достигат до труднодостъпното място, за да видят още едно пещерно образувание. Скалите в долната си част са трасирани от различни групи алпинисти, които идват на Гарваница, за да се обучават в изкачване с необходимите средства. Горе, на площадка между скалите е създаден малък заслон с дървен материал. А на самия връх има дървена платформа, от която се разкрива красива гледка към цялата околност, и българското знаме се вее красиво под напора на вятъра. По основната скала се забелязват издълбани ниши, които са силно ерозирали и са променили формата си. Стигаме до „Стърчащото ухо“, което представлява олтарна скала, около която е разположен цял култов комплекс на голямо разстояние. До самия олтар се стига по стръмна пътека. Тук нишите имат яйцевидна форма, напълно достъпни са и е напълно възможно в тях да са поставяли праха на мъртъвци, както смятат някои археолози. Те смятат, че целият светилищен комплекс е служел за некропол в древността. И тук не липсват добре издълбани щерни в съседни скали, улеи, по които се е стичала водата, по-малки ритуални ямки, както и добре оформени утробни изсичания. Но тук не става въпрос за пещерни образувания, а за малки символични утроби. На източния склон е разположен стар кладенец, за който местните хора вярват, че е с лековита вода, която помага за болни очи. Естествено, всеки от нас си изплакна очите с кладенчовата вода. По целия хълм има разположени различни скални образувания, които почти навсякъде са дооформяни още от дълбока древност – менхири, проходни пътеки и шарапана, която е затулена от храсталак и растителност. Наблюдават се и останките от стар павиран път, който е възможно да е съществувал още преди римско време, когато са се строели и поддържали много пътища. На самия хълм има останки от тракийско укрепено селище, открита е много керамика от различни епохи и руини от крепостна стена, разположена в западния склон на хълма. Предполага се, че крепостната стена е била дълга около 110 метра. За създаването й са използвани естествените скални стени, които са със стръмни и отвесни склонове, а там, където има достъпни места, върхът е бил доукрепен с ломени камъни без спойка. На юг е ридът Мечковец с връх Аида, където също има крепостни съоръжения, местност, наречена Шарапаните, и рудници. Рудодобивът е бил основен поминък за населението в този край от най-дълбока древност. Районът е богат на желязна руда. На много места може да се намери шлака от обработката й. На различни места на рида Мечковец и около Гарваница се виждат плитки пещери, които наподобяват пещи, както и водохранилища, ползвани за металообработването в древността. Укрепленията по върховете в тази част на Източните Родопи са имали много важно стратегическо значение. Информацията бързо се е предавала от хълм на хълм, чак до крепостта на връх Драгойна близо до Първомай. Венцислав Стайков

Новини от агенциите