„Пилат“ (превод: Нели Димова, 272 стр., цена: 18 лв.) не черпи от личните преживявания на Магда Сабо, не е и на историческа тематика. Централна роля в повествованието играе умната и модерна, разведена лекарка Иза Сьоч, която кара овдовялата си майка да се премести при нея в Будапеща. 70-годишната старица е прекарала значителна част от живота си в провинцията и сърцето й не бие с ритъма на столицата. Откъсната от патриархалния свят и от обичайните си дейности, ще се справи ли тя със самотата? Или ще се вкопчи в спомена за неотдавна починалия си съпруг и сантименталните възгледи ще надделеят над рационалния комфорт? „Пилат“ е историята на една майка, която иска да свали от раменете на дъщеря си непоносимия товар, който представлява тя за нея. И за една дъщеря, която иска да носи майка си така, както е била носена от нея, но не знае как да го направи. Всеки читател ще се разпознае – в поне едната от двете.

Магда Сабо е лауреат на най-високото унгарско литературно отличие на името на Лайош Кошут, а книгите й са преведени на десетки езици. Дебютира като поетеса. През 1949-а е удостоена с авторитетната литературна награда „Баумгартен“, но по политически причини отличието й е отнето, а самата писателка е уволнена и не може да публикува чак до 1958 година. В този период от живота си Магда Сабо се обръща към прозата. Първата й творба, повестта „Фреска”, е публикувана, когато свалят забраната върху издаването на нейните произведения, наложена от унгарския диктатор Матиаш Ракоши. Една след друга се раждат книги като „Кажете на Жофика”, „Сърната”, „Синият остров”, „Бал с маски”, „Рожден ден”, „Улица "Каталин”, „Вратата”. Стилът на Сабо се отличава с рядка експресивност и дълбочина на психологическия рисунък