Някога имаше такъв рефрен от една песничка: „Елате ни на гости…” може да добавим „…в Кости”. Пътуваме от Царево за Бродилово и решаваме да минем по централния път за Малко Търново, като се отбием вляво. На картата пътят е маркиран като разклон на 4 км след Изгрев. Уви, такъв разклон не съществува. Така стигаме до отбивката за село Кости, която е на няколко километра по нататък. Там служител на Гранична полиция любезно ни обяснява, че такъв път за Бродилово не съществува.

Както и да е, добре че не си бяхме ангажирали къща за гости в Бродилово, решаваме да отидем до Кости. В края на краищата нали пак сме в сърцето на Странджа. Тесен път с много завои ни отвежда до Кости. Селото е потънало в следобедна дрямка или то си е такова и сутрин и вечер, не мога да определя. Единственото нещо, което може да се разгледа тук е най-голямата църква в Странджа - „Свети Свети Кирил и Методий”, която съхранява уникални православни икони, но често се оказва заключена. Жената, която държала ключа на храма не искала да го отваря за туристи, така ни обясняват в близкото кафене, в което похапва заблудена групичка като нас. 

В началото на 20-ти век селото е имало 304 къщи и 1328 жители, от които 856 са бежанци от Източна Тракия. Сега жителите му са 545 според данните от предишното преброяване. Известно е с това, че то е едно от петте нестинарски села в Странджа. Тук все още могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите гръцки села – Кости, Бродилово и Каланджа /днес Синеморец/. Сградите са твърде просторни по размери, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широк одър, но без прозорци, затова са били доста тъмни. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида“. Името на селото идва от Костаки – грък, който първи се е заселил тук, на левия бряг на река Велека и започнал да отвоюва земи за обработване от гората.

Интересно е да се знае, че в края на 40-те и началото на 50-те години на 20. век селото е крайна гара на теснолинейката (600 мм) Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 1950-те, поради неефективност. 

В селото има няколко къщи за гости, но ако искате да нощувате тук трябва да си направите предварителна заявка, защото собствениците им не живеят в селото.