Бродилово е известно като едно от селата на нестинарите. То се намира в тази част на Странджа, носеща името Хасекията. Разположено е в долина, на левия бряг на река Велека. Цялото селско землище влиза в границите на Природен парк "Странджа“.

На югоизток от селото има местност наречена „Царското кладенче“. Някога тя е била любимо място на цар Борис ІІІ. Оттук Велека образува лиман, който е плавателен  до устието на реката  при село Синеморец. През отделни периоди от съществуването си Бродилово е носило различни имена: Берандиу, Пердрикоз, Пордикос, Бродиво. Днешното му име произхожда от думата „брод“, тъй като в миналото, край селото, на река Велека е имало няколко брода, през един от които е минавал и римски път за вътрешността на Странджа, чиито останки могат да се видят и в наши дни.

В Бродилово, където процъфтява селския туризъм, в момента има само четирима нестинари. Цялото село ги знае и ги нарича с малките им имена: Веска, Златко, Георги и Динко. Най-младият - Динко, е учил дълго тайнствата на играта. Преди няколко години по време на празника Св. св. Константин и Елена, когато са най-големите нестинарски игри в Странджа, той получи “прихващане” вид вцепеняване. Това е характерно преживяване за нестинарите, което “им се изпраща”, щом усетят музиката на тъпана със сърцето си. Поверието за нестинарството гласи, че огънят гони злите духове и болестите и опрощава греховете на хората, които наблюдават ритуала. През жаравата танцьорите пренасят и болни хора. За да се играе в огъня обаче, нестинарите вярват, че трябва да бъдеш избран от св. Константин и св. Елена. До 12 юли 1914 г. селото е населявано от гърци-нестинари. В къщата на нестинарския старей Георги Глигор имало нарочен нестинарски параклис. След Междусъюзническата война повечето от гърците се изселват и Бродилово е заселено с български бежанци от Източна Тракия.

Църквата „Св. Пантелеймон” е строена е през 1911г. Тя е паметник на културата. В момента е затворена поради лошото си състояние. В нея се намира един от последните резбовани иконостаси в Странджа, шедьовър на местния резбар, учителя Янис. След 25 години забрава, църквата беше реставрирана с помощи от местни жители и техни потомци, живеещи в Лангада, Мавролефки и Света Елена, в Гърция. Най-ценни в храма са „нестинарските икони” с дръжки. 

През 2009 година на 30 септември нестинарството е вписано официално в представителния списък на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство.