Не е възможно човек да минава покрай село Тулово в община Мъглиж и да не се отбие да разгледа древното Тиле, някогашната столица на келтите. Всъщност споровете, които се вихрят между Николаево и Тулово по отношение на това, къде точно е бил митичния град Тиле не стихват и до днес. Без да бъда пристрастен и да се намесвам в тази война, днес аз просто решавам да разгледам Тулово или Тиле. 

В село Тулово днес живеят около 1 400 души. Това според мен не е никак малко, защото постоянните жители на приморския град Ахтопол са 1300. Данните и за двете места са според преброяването през 2011 година. Тук не откривам и следа от Чудомировите „Нашенци”, защото селото е потънало в малка обедна летаргия. Единствено учениците от двора на близкото училище вдигат врява, но това не ми пречи да установя къде са основните действащи институции в селото – кметство, читалище. И както винаги се случва в подобни моменти, попадам на първия местен жител. Казва се Стефан и директно ме пита кой съм и откъде съм. Казвам му, че съм тук за да разгледам „града”. Следва нов разстрелващ въпрос, дали знам, че това е древната столица на келтите. Отговарям на секундата, че знам това и от този момент нататък ние и двамата сме наясно, че този разговор се води между друиди. Темата е всеобхватна, включва работите в света, държавата и селото. Нямам намерение да преразказвам за какво си говорят двама посветени, но след близо половин час се разделяме като първи приятели. Сядам в колата и натискам педала на газта с облекчение, защото вече знам, че това наистина е митичния изгубен град Тиле.