Неотдавна излезе от печат второто допълнено издание на книгата „Песните на Недялка Керанова”. Ако вече държите тази песнопойка в ръцете си, означава, че сте оценили творчествотоэ на тракийската певица Недялка Керанова, родена и израснала в село Татарево, община Минерални бани. Длъжни сме да запазим спомена за нея за поколенията, затова събираме творчеството й тук, пише в предговора на книгата Николай Чепански.

За съжаление познавах Недялка в годините, когато беше самотна, позабравена и огорчена от живота. Тъгата надвиваше радостните мигове в ежедневието й. Изключително много ме впечатли нейното остроумие и вицовете, които разказваше по свой Керановски стил. Ето и една от нейните лакърдии, които също са включени в това издание:

Недялка Керанова се явява на прослушване за категория и разрешение, за да може да пее по сватби и концерти. В комисията е проф. Манол Тодоров, Ирина Чмихова и други специалисти. В края на прослушването Ирина й казва: „Недялка, хубаво пееш, ама защо я въртиш така тази уста?”

Недялка помислила, помислила и отвърнала: „Ами ти, като правиш любов, не си ли въртиш оная работа? То е същото…”