Пет години след откриването на древното мегалитно светилище „Змийски град” край село Сърница в община Минерални бани, то все още е толкова загадъчно, колкото и в самото начало. Единственото нещо, което бе установено с помощта на покойната вече проф. Ана Радунчева бе това, че двете кули завършващи със змийски глави на върха не са природен феновен, а са обработвани без да се уточнява по какъв начин, защото това се е случило далеч преди хората да открият метала и да го използват за сечива.

Древните траки населявали тези места няколко века по-късно считали човешката душа като искрата, запалена от Божествения огън и са я наричали Бог СаБАзи (Върховното Аз – Съ Ба-Аз, Със Богинята (Ба) Аз, Божественият Аз), Богът на СебеАза, на Душата. А негов символ е станала змията, защото Бог СеБази е Богът на Човешката душа, осъзнала своята Божествена светлина и мощ, на надигналата се змия като символ на надигналата се човешка жизнена енергия. 

Надигащата се змия освен, че е символ на Бог СебАзи, което ясно личи и при изображението му, намерено на Белънташ върху сребърна оброчна плочка от 4-то хилядолетие преди Христа, постепенно става символ и атрибут и на всеки жрец. 

Жреците на Бог СеБази са използвали змии при Духовните си ритуали Мистерии - защото те са били хора с Магична мощ и животните им се подчинявали. Това потвърждават и скорошните находки на жречески символи на тракийското жреческо племе на Беси. Край село Острец в Западните Родопи освен всички друго, е намерен и древен жезъл, завършващ с две змийски глави. "Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис”. Защо тогава мегалитното светилище „Змийски град” край село Сърница да не е древната столица на Дионис.