Кметът на община Мъглиж, д-р Душо Гавазов се обърна към своите съграждани с емоционално слово по повод 24 май - Деня на българската просвета и култура и славянската писменост.

Скъпи приятели, 

когато преди 171 години за първи път в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" в Пловдив се организира празник на Кирил и Методий, едва ли инициатора на това събитие Найден Геров е мечтал, то да се превърне в най-българския и най-уважаван празник за българите. Празник, станал обединител на всичко българско във времена на мъка и радост! 

Празник, недосегаем за политически ламтежи и манипулации! Празник, обичан от всеки без значение на възраст, класа, пол, занятие! Казват, че св. Климент нарекъл азбуката „кирилица“, за да се преклони пред делото и увековечи творението на своя учител св. Кирил. Едва ли е повече от легенда, но тази легенда предава целия смисъл на днешния ден. Празник, в който учениците почитат учителите си. Празник, който се посвещава на азбуката, на писмеността, на хората, отдали се на святата мисия да предават, пазят и съхраняват душевността и словото. 

Днес отбелязваме Празника в трудно време. Време на война и опити да ни отнемат най-святото, най-българското постижение в 1340-годишнината на България. Нашето А, Б, В… Нашите букви, език, писменост, станали онзи непоклатим стълб на душевността, превел народа през реки от кръв, векове страдания, купища изгубени синове и дъщери, отдали живота си на дръвниците на вярата, в битки с поробителя, край Клисура, Перущица и Батак, на Шипка, край Битоля, и Охридско, при Одрин, Лозенград, Чаталджа, Завоят на Черна и Дойран, при Стражин и Драва, за да ни има още като нация, за да вярваме, че има още какво да дадем на бъдещето. 

Уви, днес живеем във времена, когато чужди нам сили ни съветват да забравяме. Да забравим набитите на кол глави, изкланите в църквите майки и деца, шамарът на един крал оставил следа на позора не върху бузата на 7-годишната Васка Зойчева от Охрид, отговорила гордо, че е Българка, а върху една цяла общност, част от българския народ, на взривения храм „Св. Неделя“ и избитите без съд и присъда след това, на разстреляните, изчезналите без следа, загинали из лагери жертви на един друг режим. 

Искат да забравим всичко – език, вяра, история, легенди, защото ни искат подчинени, послушни, кротки. А ние не сме били такива векове, благодарение на Езика и Духа!!! Затова днес ни трябва 24 Май, повече от всякога! Затова ни трябва преклонение пред Светите братя и пред творението им! 

Скъпи приятели, 

Ние сме Българи и сме оцелели като такива 13 века не с оръжие, а с език и вяра! И трябва да оцелеем поне още толкова! Затова празнувайте най-красивия и гарантиращ бъдеще за децата ни празник: Денят на българския език, култура и дух – 24 Май!

„Върви Народе Възродени“! 

Бог да пази България! И нас!