Стръмните скали, резултат от застинала вулканична лава на намиращия се наблизо отдавна загаснал вулкан Св. Илия, оформят характерен пролом, уникален за България. Каньона е надупчен от дупки и проломи чиято дълбочина варира от 3 до 25 м. 

С района са свързани любопитни легенди разказващи различни версии за произхода на мястото. Според една от тях, тайнствена сила повличала всеки който падне в някоя от дупките, и той никога повече не излизал от там. Друга легенда описва мястото като създадено от Шейтана (Šayṭān, شَيْطَان‎), което в превод от турски означава Дявол. Народната памет е съхранила спомен за ритуал по посвещение, според който само най-смелите можели да прескочат водите на р. Арда в района на Шейтан дере, без да паднат и да бъдат отнесени от тях. Местна легенда разказва и за човек откраднал агне от турска кошара. Докато го гонели, беглецът се засилил и прескочил реката, заедно с откраднатото агне. Като видял подвига един от турците казал, че крадецът е „голям Шейтан“. И така според тази легенда района получил името си.