Заливът до нос Христос е бил второто голямо пристанище на Аполония
PReporters
Подводната експедиция на Националния исторически музей в залива до нос Христос, южно от град Созопол, приключи преди дни с уникални находки, свързани с историята на корабоплаването и товаро - разтоварните дейности в тази част на българското Черноморско крайбрежие.
„Това е било второто голямо пристанище на Созопол в древността. Предполага се, че през Античността и Средновековието на големия полуостров Буджака е била разположена пристанищна зона, която е обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в местността Каваци“, съобщи археологът проф. Иван Христов, зам. директор на НИМ, който е ръководител на проучванията. В експедицията са участвали водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов. Проучванията са включвали два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.
Нос Христос е най-югоизточният скалист нос на полуостров Буджака до град Созопол. Южно от него е разположен голям залив, който е обозначен като Portus Baglar (или "Залива на лозята") в карти от целия XVIII век. "Открихме сравнително голям брой фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. - XVIII сл. Хр.) Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. Те са използвани още през Бронзовата епоха в Средиземноморието и Черно море. Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III-II хил. пр. Хр., но те се използват и в началото на I хил. пр. Хр." При подводните издирвания в района на Port Baglar са открити също така и четири железни котви, които се датират към XVII-XVIII век. Има и други ценни находки от приключилата експедиция на НИМ в района на Созопол, които тепърва ще се изследват. Най-интересните находки от тези проучвания ще бъдат представени в годишната изложба на Националния исторически музей. Сред плановете на археолога проф. Иван Христов е и публикуване на резултатите, като целта е комплексно да се погледне към един микрорайон на юг от древна Аполония Понтика, на площ от 10 кв.км на сушата и поне още толкова в морето.