Село Поповец в община Стамболово е единственото в страната, което е имало джамия без минаре и църква без камбанария. През 1931 г. селяните купуват църковна камбана и я окачват пред пълномощничеството на една греда между две круши, с която бележат църковните празници и събития, както и да алармират в случай на бедствие. След изселването на българите от с. Поповец, камбаната е занесена в черквата на с. Долно Ботево, тъй като тяхната е била спукана.

По същото време се открива изграденото от бежанците училище именувано:"Поповецко Народно Първоначално Училище”. Едни от първите учители са семейство Коклеви. По-късно през 1940 г. то вече е:Народно Основно Училище "Св. Климент Охридски". Според живи свидетели децата от селото, преди да се построи училището в с. Поповец са ходили на училище пеша в с.Рудина (Тепеджик/Tepecik/) и с. Царева поляна.

Училището е построено с лице към джамията и в съседство с нея (тогавашно училище за ходжи от където идва и турското име на селото „Ходжалар“). През 2006 година след основен ремонт е изградено и минаре на джамията.

Уникалното географско разположение на селото — „село под вода“ (в горният край на селото е извора на Бисерска река преминаваща през селото като "Домуздере") е било основния мотив за заселването му от тракийските бежанци и е допринесло за развитието му. 

Част от водата на извора е била доведена до селото и чрез вади е стигала до всеки двор. По поречието на реката наречена от бежанците „Домуздере“, на името на родният им край, те изградили пет воденици: Под "Харманите" - Бай Янювата воденица /Деирмена на Кабакоглу/, под Новата махала-Карабойковата воденица и под "Кабата" на с. Зимовина-Ормановата воденица /Орманън деирмени/.