В деня на рождението на Яворов, на неговата 145-годишнина, големият съвременен поет Борис Христов получава връчваната тук, в Чирпан, веднъж на 5 години награда на името на великия трагически поет на България. Това е едно събитие в българската литературна култура, което трябва да направи всички нас, присъстващите в тази зала, щастливи, че участваме в него. 

Всички ние, членовете на журито - проф. Иван Станков, проф. Димитър Михайлов, проф. Пламен Дойнов, дългогодишният пазител на паметта на поета г-н Тодор Иванов и аз, Михаил Неделчев - всички ние сме убедени, че няма днес по-достоен български поет да получи тази голяма Яворова награда. Нещо повече, днешната щастлива среща на трагическото слово на Яворов с елегическата мъдрост на оттеглилия се в село Лещен поет е една среща, която обогатява нашата духовност. Борис Христов има една стихотворна сбирка, озаглавена "Думи върху други думи". Неговите светли и просветлени думи се наслагват сега върху огнените и нежни слова на автора на "Подир сенките на облаците". Помним какъв разтърсващ ефект имаше през 1977 г. закъснялата поява на първата самостоятелна книжка на Борис Христов "Вечерен топмет" - на фона на доминиращите идеологизирани стихотворства. Явяваше се очевидно нов голям поет - след Константин Павлов, Иван Динков, Николай Кънчев, Иван Цанев, Биньо Иванов. Стихосбирката "Вечерен тромпет" бе приветствена от Радой Ралин; тя бе преписвана на ръка; знаехме наизуст десетки стихотворения от нея. Завинаги остана в паметта ни фигурата на "Самотният човек": Още по-разтърсващ ефект имаше излязлата през 1982 г. втора малка тъничка книжка "Честен кръст". Тук, в едноименната поема се заявяваше сякаш един отказ от писането на самата лична поезия. Назовах в моя студия всичко това като социокултурна позиция: "жестът на оттеглянето". Естествено, Борис Христов не престана да бъде поет. Защото: "Поетът е една оголена, подвижна рана, / поезията е страдание и вик сред океана". Но в личните му творчески светове вече радикално властва тишината. Наивни бяха воплите на завистниците: "Та той продължава да пише?!" А отказът бе най-вече от шумната публичност, от създаването на досегашните пространни римувани елегии. Поетът избра за новите си изяви пределния лаконизъм: афористичното слово, лирическия фрагмент, надписите под своите любими, внимателно избирани камъни.