„През последните години обликът на града се промени коренно. Центърът се обнови, всички улици са асфалтирани. Ардино е много спокоен, зелен, подреден град и е едно прекрасно място за живеене“. Това заяви 81-годишният дългогодишен учител и възпитател от Ардино Мюмюн Алиосманов. 

Срещаме го в дома му на ул. „Бели брези“. На въпрос, как е минал животът му в град Ардино и как изглежда сега общинският център през неговия поглед, бай Мюмюн сподели: „Помня като дете, че в центъра на Ардино имаше една джамия, един дървен мост и няколко къщи. Много съм щастлив и от факта, че сградата на гимназията бе ремонтирана. В днешното възпитание на младото поколение липсва уважението към по-възрастните. Сегашните деца не се възпитават добре в училище. В наше време ние учихме учениците на доброта, честност, почтеност и уважение към човека“. Той с болка споделя, че сегашните деца в училищна възраст са коренно различни от тези, на които е преподавал. По думите му най-ценното, на което трябва да възпитаваме децата, е уважението към по-възрастните. 

Мюмюн Алиосманов е роден през 1942 година в ардинското село Ябълковец. Основното си образование завършва в родното си село, средното в гимназията в Ардино, а висшето в учителския институт „Св. Иван Рилски“ в Станке Димитров (Дупница) със специалност „Изобразително изкуство“. Казармата изкарва в поделенията на Строителни войски в Мадан и Крумовград в периода межди 1960-1962 година. „След уволнението ми се прибрах в родното си село Ябълковец. Тогавашният директор на закритото вече Основно училище „Н. Й. Вапцаров“ Сюлейман Азизов ме назначи като редовен учител. След като изкарах една година, реших да кандидатствам в учителския институт в Кърджали със специалност „Математика“. Поради беднотията бях принуден да прекъсна образованието си в Кърджали. След което постъпих на работа в Захарния комбинат в Пловдив. В града под тепетата кандидатствах в учителския институт „Св. Иван Рилски“ в Станке Димитров (Дупница). Бил съм учител в закритото вече Основно училище „Кл. Охридски“ в село Кроячево, учител и възпитател в бившата Климатична гимназия. 

Свързва живота си с Виждан Алиосманова, дългогодишна медицинска сестра. От брака си имат двама синове, които отглеждат и възпитават с много обич и отговорност. Радват се на уважението и любовта на една внучка. „Целият ни живот е минал в сговор и разбирателство“, казва бай Мюмюн.