Какво се крие зад името написано на табелата на ул. "Васил Урумов" в Пловдив? Уникална творческа личност с многопластово влияние върху културния климат на града през 60-те и 70-те години... Български поет, на когото забраниха да публикува, но колегите му посветиха ентусиазирани стихове... 

Журналист, художествен и театрален критик, на когото пловдивските художници нарисуваха серия портрети в знак на благодарност към презентациите му... И кой, уволнен от работа за въстание срещу тоталитарната система, години наред като независим рецензент, покриваше художествени, литературни и театрални събития и стана "незаменим човек, който почти самостоятелно запълва културните пропуски в Пловдив, правейки без показване задълженията на цели колективи и институции"... Безотговорните комунистически репресии доведоха до ранната му смърт. Васил Урумов (1930-1979) - "Такъв пловдивски феномен, че ако не съществува, щяхме да го измислим..." Като наше подобие и наш антипод... "

Филмът ни е поетично есе за духовното присъствие на интелектуалец с уникален чар, „пребиваващ в съвремието, все още недостижим за съвременниците ни“. Искаме да споделим удивлението на изследователите от контраста между официално публикуваната творба и неофициалното, непопулярното и забравено наследство, неочаквано близо до нашия модерен мироглед. Да документира откритието, че съвременниците му го възприемат като нещо повече от поет и журналист – този прекрасен чудак, който доказа, че е възможно да живеят свободно в алтернативна реалност, която им се е струвала невъзможна в тоталитарната атмосфера на времето. В неговия житейски избор намираме истинското интелектуално наследство, този мощен морален порив, който хвърля мост между поколенията - някои невежи и други, които не искат да признаят пред себе си това, с което са търпяли по време на тоталитаризма. 

Това е естественият процес на възраждане на паметта, начинът за преодоляване на "днешното невежество и гузната съвест от вчерашното безразличие... да споделя със закъснела благодарност лиричните бисери, разпилени с щедра скромност от духовен аристократ." Никога в ролята на жертва... "Щастлив като открадната секунда... " *Проектът ще бъде реализиран от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова, дъщеря на поета.