В двора на родната къща на Пейо Яворов в Чирпан бе открит каменен кръст( хачкар)- дар на арменците в България, за да се пази паметта на поета. Хачкарът е изработен в Ереван и е знак на признателността на арменската общност към поета, предал в стиховете си страданието им по време на турските зверства над тях в началото на миналия век. 

Камъкът е арменски туф, а филигранното изпълнение е дело на Артак Амбарцумян. В каменния кръст са преплетени арменски символи и подписа на поета. Поводът за поставянето на хачкара е 145-годишнината от рождението на Яворов. Начало на вълнуващото събитие за Чирпан, България и за цялата арменска общност беше дадено от Ирен, Спас, Мелиса, Теолина и Никол – ученици от Средно училище „Пейо Крачолов Яворов“ град Чирпан със стихотворението „Арменци“. След първите погроми на Армения от 1894 г. на новооткритата гара Скобелево, наречена още гара Чирпан, през Търново Сеймен дошла голяма група арменски бежанци – хора, прокудени от робския бич, дошли от Ван, от Муш, от Адана, от всички краища на поробена Армения. Така Пейо Яворов, който е назначен в този нов телеграфо-пощенски клон, намира своята истинска среда сред тия прокудени от родината си хора. Тук чирпанският поет за първи път има възможност да наблюдава съдбата на изгнаниците-арменци и разтърсен от житейските неправди излива своя страстен бунт в написване на гениалното си стихотворение „Арменци“, публикувано за първи път в сп. „Мисъл“ през 1900 г. 

Арменският каменен кръст – хачкар, бе открит от председателя на Фондация „Яворов” Тодор Иванов и от наследника на възпетите от поета арменци Крикор Сренц. Последва ритуал по освещаване на хачкара, който бе извършен от Негово Високопреосвещенство епископ Датев Агопян - архиерейски наместник на Арменската епархия в България. Негово Високопреосвещенство епископ Датев Агопян приветства домакините и гостите, като каза че днес отново се скрепява приятелството между българите и арменците, а Яворов е мостът между двата народа: „Яворов носеше в себе си една божествена сила, която показа страданията на арменците. Той е от първите, които говореха за геноцида над арменците и казва, че геноцидът трябва да бъде осъден. Дойдохме, за да се поклоним пред тази велика, изключителна личност, да покажем общото и единството между нас. Този хачкар е нашата огромна благодарност, затова че Яворов е показал нашата болка. Арменският народ и Армения няма да забравят, че българският народ признава геноцида. Вечна памет на Яворов!” 

Приветствени думи по повод откриване на каменния кръст отправи и председателя на Фондация „Яворов” Тодор Иванов: „В своята поезия Яворов казва „С кръвта си кръв ще начертая” и е готов на дело да пролее кръвта си. На 7 декември 1899 г. той пише стихотворението „Арменци”. Арменците не идват като гости, а като домакини в музея на Яворов.” Той подчерта ролята на Ехиазяр Узунян – почетен консул на Армения, за идеята да бъде подарен хачкар на музея на Яворов в Чирпан. Със средства на признателните арменци е изграден и бюст-паметника на Яворов в двора на музея. „Любовта на арменците към Яворов се пази от поколенията. В София на Яворов са казвали Агоп. Знаели са за неговото чувствително сърце и съпричастност. И ето, че днес тук е двегодишният Агоп – син на Крикор Сренц, който ще продължи делото на арменците и българите.” 

Негово превъзходителство г-н Армен Едигарян - извънреден и пълномощен посланик на Република Армения в Република България произнесе тържествено обръщение по повод откриване на арменския каменен кръст, в което нарича откриването на хачкара „важна мисия”: „Пейо Яворов въплъщава вековната арменско-българска дружба, културната близост на арменския и българския народ и сходството на историческите съдби. И двата народа са обединени от исторически спомени както за трагичните събития, така и за съвместната героична борба за свобода. Творчеството на Яворов е скъпо за арменците, 1894-1896 г. осъзнавайки арменците и тяхната трагедия в резултат на Абдулхамидовите погроми, Пейо Яворов съчувства на хората, които имат уникален начин на живот. Със стихотворението „Арменци” известният поет популяризира националната болка и непреходната издръжливост на арменския народ. Арменците са дълбоко признателни на българския народ, който им дава подслон и помощ в трудни дни, а Пейо Яворов и неговата поезия с право са получили най-високата оценка на арменски народ. На негово име е кръстено училище 131 в Ереван, което е огнище на арменско-българското приятелство, а с поставянето на Хачкар в родното му място е създаден още един непреходен символ на трайната арменско-българска солидарност.” Той изказа своята благодарност към Община Чирпан, Къща музей „Пейо К. Яворов”, Фондация „Яворов”, Арменската църква „Сурб Геворг” в Пловдив, автори и реализатори на идеята за поставянето на хачкара. 

Пловдивчанинът Крикор Сренц, който поднови идеята за дарение на каменния кръст – хачкар от арменската общност в България на родния град на поета произнесе емоционално слово при откриването му, като разказа за интереса си към Яворов: “Той е кодиран в детството ми, защото чрез родителите ми още в ранните ми ученически години Яворов сякаш вече беше част от нашите близки хора. Баща ми бе сред основателите на фондацията, а майка ми разказваше защо и колко е важен той за нас арменците, докато четяхме стиховете му. В последните няколко години под влияние на председателя на фондацията – г-н Тодор Иванов се потопих и в делата на воеводата Яворов и както беше споменато по време на януарските Яворови дни – разбрах, че за да опознаеш смисъла на стиховете му, трябва преди всичко да си наясно с революционните му дела в Македония и Беломорието”. 

Наскоро Гоар, съпругата на Крикор, професионално започва да анализира символиката на думите в поезията на Яворов, а у него се затвърждава убеждението, че при поета почти всяка дума е “своебразен код със специален смисъл”. По думите на Крикор това му помага да свържа тези кодове с житейските му дела и той му става още по-близък. “Причината в надписа, който ще прочетете до паметника, да е спомената и годишнината от Балканската война, съвсем не е случайна. Именно тогава арменската доброволческа рота прави бойното си кръщение под знамената на Българската армия. Част от тези доброволци начело с ген. Карекин Нъждех по-късно поведоха и арменското революционно движение благодарение, на което Армения отново се появи на политическата карта на света”, подчерта още Стренц. Той акцентира и върху 3 черти в характера на Яворов, които се опитва да следва според силите си: “неговата вярност до смърт към другарите и общото дело, уважението към врага, когато е заслужил такова и безмилостното отношение, ненавистта и силната омраза към предателството и предателите“. 

“Изказвам специална благодарност за безценната техническа помощ на инж.Агоп Киркорян и инж.Жирайр Бадваганян – без тях двамата резултатът нямаше да е толкова прецизен и качествен. Всъщност целият работен процес мина и през техните ръце. Сърдечни благодарности на отец Храч Мурадян, защото без организационното му съдействие не би било възможно да успеем за такъв кратък период от време. Цялата координация на работата с майстора и логистиците в Армения е негова заслуга. Благодаря на музея, фондацията и община Чирпан, че ми гласуваха това доверие“, добави още Крикор Сренц. Програмата завърши с изпълненията на танцов състав „Йеразанк“ - град Пловдив и с песента „Очи арменски” по стихове на поетесата Ваня Петкова в изпълнение на Хайгашод Агасян.