Изложба „Просвещението“
Център за книгата, Нов български университет
26 септември – 25 октомври 2023 г.
Библиотека на Нов български университет, II етаж
Едва ли има епоха от развитието на човешката мисъл и култура, която да е оказала по-голямо влияние на съвремието ни от Просвещението. Чествайки последното, ние всъщност честваме това, което сме - в цялата комплексна многопластовост и сложност на историческото време-пространство, в което се намираме. От една страна Просвещението е сложило края на „мрачните“ Средни векове и е поставило началото на „опитомяването/колонизирането на света“ от човека с всичките му мистерии, „подводни камъни“ и ирационални тайни, принудило ни е да бъдем „разумни“, образовани, хуманисти, политически и граждански активни с произтичащите от това равни права и задължения в рамките на обществения организъм, от друга ни е направило секуларни (без вероятно да ни предостави равна по метафизична сила „вяра, надежда и любов“, което ще накара например радикален персоналист като Бердяев да мечтае за „Ново Средновековие“) и шеметно ни е запратило във възходите и паденията на либералните и революционни утопии, водовъртежа на националните войни и подмоли, в трагично красивата и катастрофична реалност на „свободата, равенството и братството“. Не можем да отречем обаче едно – просвещенският проект ни е научил да мислим критично, на всяка цена и въпреки всичко да търсим начини и конструираме стратегии за подобряване на живота тук и сега, рационално или не - да вярваме в себе си и прогреса, да бъдем смели, да отправяме и приемаме предизвикателства към и от „сърцето на мрака“, така често съвпадащо с тревожния съвременен пулс на собственото ни битие. Не на последно място в роден контекст „векът на разума и философите“ е вдъхновил в немалка степен българското Възраждане, заради което не само сме оцелели като нация, но и благодарение на същото ултимативно е бил зададен хоризонта на собствената ни модерност. Изложбата в Библиотеката на НБУ се организира по повод 310-годишнината от рождението на една от най-мащабните и влиятелни фигури от епохата на френското Просвещение - Дени Дидро (5 октомври 1713 г.).
Изложбата от книги и статии в Нов български университет „Просвещението“ включва документи, които са част от традиционните и електронни колекции на Библиотеката. Към изложбата е съставена библиография и всеки, който проявява интерес към нея, може да пише на имейл library@nbu.bg и ще я получи безвъзмездно до 25 октомври 2023 г. В избраната библиография има 110 библиографски описания и съдържа препратки към съдържания на книги в библиотечния каталог на НБУ. Включени са библиографски описания на книги и статии от колекциите „Academic Search Complete“ и „eBook Academic Collection“ на EBSCO, JSTOR, ScienceDirect, Central аnd Eastern European Online Library (CEEOL), Emerald, документи с открит достъп от Brill.
Сред изложените документи са книгите: „Българското Възраждане и Просвещението: История, историческо съзнание, взаимодействия“ от Илия Конев, „Диалектика на Просвещението: Философски фрагменти“ от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно, „Духът на Просвещението“ от Цветан Тодоров, „Естетика на Просвещението“ от Иван Джаджев, „За духа на законите“ от Шарл Монтескьо, „Из историята на Просвещението в България и Гърция през ХVІІІ и ХІХ век“ от Росица Димчева, „Избрани педагогически произведения“ от Жан-Жак Русо, „Изобретяването на Източна Европа: Карта на цивилизацията в съзнанието на Просвещението“ от Лари Улф, „Племенникът на Рамо. Жак Фаталиста и неговият господар. Монахинята“ от Дени Дидро, „Просвещение и критика“ от Мишел Фуко, „Философски речник“ от Франсоа Волтер, „A cultural history of the French Revolution“ от Емет Кенеди, „Enlightenment's wake: Politics and culture at the close of the modern age“ от Джон Грей, „Fest und Aufklaerung: der Diskurs ueber die Volksvergnuegungen in bayerischen Zeitschriften (1765-1815)“ от Беате Хайдрих и други.
По изложба „Просвещението“ работи екип от библиотекари и специалисти, съставител на библиографията е Васил Димитров, библиографски редактор е Светлана Иванова, графичен дизайн на плаката – Георги Младенов.