София, 25 Октомври, 2023 – Еко-тревожността, която представлява широко разпространен страх от промените в климата и неговите последици, се превърна в сериозен проблем за психичното здраве, особено сред младите хора. Ново изследване, представено в Европейския парламент от Европейска къща „Амбросети“ (Италия) съвместно с международната фармацевтична компания Анджелини Фарма, показа, че все повече граждани на европейския континент страдат от повсеместен страх от климатичните промени и последиците от него. 

За пръв път от стартирането на инициативата Headway през 2017 г. в доклада „Headway – Индекс на психичното здраве 3.0“ е разгледана конкретно еко-тревожността като нов ключов фактор. Създаден като част от инициативата, насочена към решаване на важни проблеми в областта на психичното здраве в Европа, този индекс сравнява психичното здраве сред 27-те държави от ЕС и Великобритания като използва 54 ключови показателя за ефективност. Той обхваща три макрообласти: определения за психично здраве, състоянието на психичното здраве на населението и способността на националните здравни системи да реагират на нуждите на хората, свързани със здравеопазването, работните места, училищата и обществото като цяло. 

Докладът показва, че средно повече от една трета от европейците (37%) се чувстват изложени на заплахи, свързани с климатичните промени. В страни, в които последиците от тях са осезаеми чрез екстремни метеорологични явления – като Италия, Испания и Гърция – част от т.нар. средиземноморска гореща точка, един от най-бързо затоплящите се региони на Земята, въздействието върху психичното 

здраве може да бъде още по-осезаемо. Определено като пре-травматично стресово разстройство, повечето форми на еко-тревожността не са клинични, но могат да влошат вече съществуващи психични състояния. 

Освен еко-тревожността докладът посочва редица паралелни кризи, които влияят върху психичното здраве на хората. Геополитическите конфликти, социалното напрежение и кризата с разходите за живот са засегнали ежедневието на милиони европейци, като 62% от европейците съобщават, че са засегнати от настоящата поликриза. Особено уязвима група се оказват младите хора. Данни в доклада показват, че приблизително 20% от децата имат проблеми с психичното здраве през ученическите си години, а всяко пето дете споделя, че е нещастно и тревожно за бъдещето поради самотата, тормоза и предизвикателствата в училище. Освен това 45% от лицата на възраст между 16 и 25 години съобщават за ежедневна тревожност и дистрес, свързани с еко-тревожността. 

„Макар че психичните разстройства могат да засегнат всеки, независимо от неговата националност, социално-икономически произход, пол или етническа принадлежност като младите хора и други уязвими групи могат да изпитат непропорционално високи нива на страдание и да се нуждаят от по-голяма подкрепа“, споделя Мария Уолш, член на Европейския парламент. „Въвеждането на политики, свързани с конкретните нужди и здравни интервенции, които предлагат цялостна подкрепа за психичното здраве заедно с предизвикателствата, пред които са изправени тези лица, някои от които вече наблюдаваме в някои държави членки, може да помогне за справяне с психичните разстройства при възникването им и да гарантира предоставянето на подходяща подкрепа и лечение.“ 

Предоставяйки цялостен обзор на психичното здраве в Европа въз основа на широк спектър от събрана и анализирана информация, докладът Headway може да послужи и за барометър на способността на всяка страна да създава ефективни и сравними бази данни. В този смисъл Headway продължава да подчертава структурните различия и ограничения между различните бази данни и системите за здравеопазване и социални грижи, като се застъпва за по-висока съпоставимост, за да се разбере по-добре текущото състояние на психичното здраве на населението в различните европейски държави и как те отговарят на потребностите на психичното здраве.  

Предвид това съществуват значителни разлики в начина, по който се решават проблемите с психичното здраве в изследваните държави, и в доклада се посочват по-високи или по-ниски оценки въз основа на реакцията на работните места, училищата и обществото като цяло. Според показателите, използвани в доклада на Headway, на първо място са Дания, Швеция и Финландия, докато Словакия, Гърция и Хърватия са с по-ниски резултати. Важно е да се отбележи, че намаляването на резултата на дадена страна не означава, че нейните услуги в областта на психично здраве са се влошили, а по-скоро, че други държави са се подобрили сравнително по-бързо.

„През изминалата година населението на Европа се сблъска със съвкупност от икономически, социални, геополитически и екологични кризисни процеси, които оказаха значително влияние върху психичното здраве на хората“, заяви Елиза Милани, координатор на проекта в Европейската къща Амбросети. „При този сценарий актуализираният индекс за психично здраве на Headway, който вече е в своето трето 

издание продължава да бъде полезен инструмент за наблюдение и планиране на политиките в областта на здравеопазването, благосъстоянието, образованието и околната среда в сферата на психичното здраве в европейските страни. В тази пост-пандемична епоха, която е наречена поликриза, поради появата на множество кризи и предизвикателства, разработването на политики, основани на данни, е възможност за идентифициране на най-критичните области и съответно за намеса чрез мултидисциплинарен и съвместен подход, насочен към изграждането на по-справедливо и устойчиво общество като цяло.“

„Стартиралата наскоро Стратегия на ЕС за психичното здраве на Европейската комисия се фокусира върху превенцията, достъпа до грижи и реинтеграцията в обществото. Тя е окуражаващ пример за нарастващото осъзнаване от страна на националните правителства, академичните среди, здравната институция и други заинтересовани страни, че е необходима по-всеобхватна подкрепа за справяне с безпрецедентното нарастване на проблемите с психичното здраве в Европа.“, сподели Джакопо Андреозе, CEO на Анджелини Фарма. „Благодарни сме на Европейския парламент и на нашия партньор, Европейска къща Амброзети, че продължават да подкрепят и да се ангажират с изследвания като доклада Headway и очакваме с нетърпение засилване на диалога, промяна на парадигмата и споделяне на най-добрите практики около тази по-пълна картина на психичното здраве в Европа.“