Новата книга на Ваньо Стоилов „Сплав човешка” може да се намери в библиотеката на Минерални бани. Истории на българи срещу българи, от преди и след 9-ти септември 1944 година събира в книгата си „Сплав човешка“ журналистът Ваньо Стоилов от Стара Загора. Фактите са такива, каквито са открити в документите или разказани от героите и техните близки, разказва авторът, който представи своя дългогодишен труд в Бургас. „Сплав човешка“ е написана от журналист, а не от професионален историк, затова е по каноните на журналистиката, а не по правилата на строгата наука. 

„Тази книга е замислена, като един повик за единение и помирение в българската нация, тъй като разделението, което съществува при нея е твърде голямо и твърде отдавна. Моята теория, пък и други я споделят, че в България се води една необявена гражданска война още от 1918-та година, от войнишкото възстание насам, с много жертви и българси срещу българи - хора от една народност, от една вяра, от един етнос си причиняват възможно най-големите беди“, каза Ваньо Стоилов. „Сплав човешка“ разказва за чирпанлията Васил Узунов, който заради политическите си убеждения е лежал в затвора след 1944 г. по-дълго от най-известния политически затворник в света Нелсън Мандела - цели 28 години. Ваньо Стоилов разказва и за необичайната съдба на единственото у нас партизанско бебе, родено в планината и спасено по волята на един... жандармерист“. Става дума и за атентата на гара Буново, който е най-големият железопътен атентат в българската история по брой на жертвите. Извършен е на 9 март 1985 г. с бомба, поставена във вагона за майки с деца на влака Бургас - София. 

Ваньо Стоилов започва да пише тази книга още през 1986 година и продължава работата си по нея до издаването й съвсем наскоро. Заради нея пътува до София, Велико Търново, Русе, Разград, Търговище, Шумен, Варна, Плевен, Винище, област Монтана, Киченица, област Разград, Ситово в област Силистра, Мрамор в област Хасково. „Не съжалявам за положените усилия, ще се радвам, ако и вие се съгласите, че този мой труд си е струвал“, допълва Ваньо Стоилов и предупреждава, че тези 392 страници не се четат лесно.