Създаването на този филм е част от програмата „НАСЛЕДСТВО 2023 на ПЛОВДИВ – ЕВРОПЕЙСКА СТОЛИЦА НА КУЛТУРАТА 2019“. Проектът се осъществява от режисьора Георги Кайцанов в съавторство със Светлана Урумова.

Творческият екип споделя: Нашият филм е едно поетическо есе… Опитахме се да обединим богатата колекция на семейния архив с мозайка от официално публикувани спомени на негови съвременници – колеги и приятели, критици и изследователи. Като майстори на перото, те успяват да предадат емоционално от различни ракурси специфичните си усещания от срещите с поета. Майстори на четката пък ни дадоха възможност да илюстрираме разказа с цяла галерия от негови портрети и да ги съчетаем с лирическите му бисери, разпилени из периодиката, но събрани тук в едно виртуално томче поезия. Проникновеното изпълнение на стиховете от актьора Димитър Селенски допринася да съпреживеем удивлението на съвременниците му от откритието, че Васил Урумов е нещо повече от поет, журналист и театрал… В представите им той остава онзи жизнено необходим чудак, който доказа, че може да се живее свободно, в една алтернативна реалност, за тях немислима в тогавашната тоталитарна атмосфера… Никога в ролята на жертва… „Щастлив като открадната секунда…“

Какво се крие зад името изписано на табелката на улица „Васил Урумов“ в Пловдив – Европейска столица на културата 2019?… Уникална творческа личност с многопластово влияние върху духовния климат на града през 60-те и 70-те години на ХХ век… Български поет, на когото е забранявано да публикува, но неговите колеги му посвещават възторжени стихове… Журналист, художествен и театрален критик, комуто художниците от Пловдивската школа рисуват серия портрети от признателност за презентациите му… И който, уволняван от работа за бунт против тоталитарната система, години наред, като независим рецензент, отразява художествени, литературни и театрални събития и се превръща в „неотстраним човек, който запълва почти сам културни празнини в Пловдив, като без показност върши това, което е задължение на цели колективи и институции“… Безотговорни комунистически репресии доведоха до ранната му смърт. Васил Урумов живее от 1930 до 1979 година. Едва след промените през 1990 година му е присъдена Награда „Пловдив“ за стихосбирката „Не ми завиждайте“. Оттогава е кръстена улица на името му. Както писаха изследователите: „Усещаха хората в този град, че дължат нещичко на човека… който беше толкова пловдивско явление, че ако не съществуваше, щяхме да го измислим… Като наше подобие и наш антипод…“.