Индексът на Кофас за политическа нестабилност отбелязва влошаване с 1.5 процентни пункта през 2023 г.

Между 6 и 9 юни избирателите в 27-те държави членки на Европейския съюз (ЕС) избраха общо 720 членове на Европейския парламент (ЕП) или с 15 повече от колкото през 2019 г., което отразява демографските промени в Европа. Тези избори следват пет бурни години, белязани от пандемията от COVID-19, войната в Украйна, кризата с разходите за живот и нарастващото глобално напрежение.

Според последните оценки, дясноцентристката Европейска народна партия (ЕНП) и лявоцентристките Социалисти и демократи затвърдиха силните си позиции. Както центристката група „Обнови Европа“, така и ,,Зелените“ претърпяха тежки загуби, докато суверенистичните и националистически сили (Европейски консерватори и реформисти) постигнаха значителни резултати, а крайнодесните партии напреднаха в няколко страни от ЕС.

Предвид съвременната политическа атмосфера, белязана от някои изненадващи резултати от изборите за Европейски парламент, възникват рискове, които могат значително да повлияят на бъдещата стабилност и посока на Европейския съюз:

Последните оценки показват, че 100 евродепутати са или новоизбрани, или не принадлежат към никоя от политическите групи, което създава несигурност за  парламента. През следващите седмици тези евродепутати може да изберат да се присъединят към основните парламентарни групи или да останат независими.

Успехите на крайната десница на изборите за Европейски парламент обаче увеличиха несигурността относно политическата посока на Европа, насърчавайки антиевропейски движения както в крайната левица, така и в крайната десница. Този ръст на популизма, представящ радикални и неясни позиции, е отразен в индекса на Кофас за политическа и социална нестабилност, който показва влошаване с +1,5 процентни пункта през 2023 г. в сравнение с предпандемичното ниво от 2019 г.

Във Франция рисковете са достатъчно сериозни. Политическата несигурност там се увеличи, след като центристката коалиция на президента Еманюел Макрон претърпя тежко поражение. Той обяви разпускането на Народното събрание и свика предсрочни избори на 30 юни и 7 юли. Въпреки голямата победа на Националния Съюз (RN) на европейските избори, съставът на следващото Народно събрание не може да бъде предвиден. Очаква се RN да спечели най-много гласове в първия кръг, но е възможно и формирането на анти-RN фронт, който да застраши позициите им. Президентската коалиция вероятно ще претърпи спад в броя на депутатите, за разлика от Националния съюз, за които се прогнозира ръст. Крайнодясната партия обаче трябва да увеличи броя на своите депутати от 89 на 289, за да спечели абсолютно мнозинство, което е малко вероятно. Тази ситуация може да доведе до продължителна институционална безизходица, препятстваща големи реформи. Френското правителство имаше за цел да обяви 20 милиарда евро спестявания до 2025 г., но по-високият от очаквания публичен дефицит през 2023 г. и влошените прогнози за 2024 г. доведоха до понижаване на рейтинга на държавния дълг на страната. Ако реформите за намаляване на публичния дефицит и осигуряване на устойчивост на дълга не бъдат приложени, условията за финансиране ще претърпят рязко влошаване, както показаха и първоначалните пазарни реакции.

Натискът върху доходността на облигациите, особено за Италия и Франция, доведе до повишаване на доходността на 10-годишните държавни облигации с 13 и 12 базисни пункта (bps) до съответно 3,22% и 4,07%. Немските 10-годишни облигации също се увеличиха с 5 базисни пункта до 2,67%. Разликите в доходността (което е показател на финансова фрагментация) между италианските и германските 10-годишни облигации се увеличи до около 140 базисни пункта, докато тази между френските и германските облигации достигна 55. Въпреки че ЕЦБ постепенно навлиза в цикъл на облекчаване, лихвената среда вероятно ще остане рестриктивна, поддържайки натиска върху публичните финанси. Фискалните резултати както на Италия, така и на Франция са по-лоши от очакваното за 2023 г., като дефицитите се очаква да останат над целта, увеличавайки натиска върху доходността на облигациите. Въпреки това опасността от фрагментация остава ниска, тъй като ЕЦБ е готова да купува държавни облигации чрез инструмента за защита на преноса.

Очаква се повишена волатилност на пазарите на акции до изхода от парламентарните избори във Франция. Въпреки че повишената подкрепа за крайнодесните партии на европейските избори беше очаквана, ситуацията във Франция изненада пазарите, като повлия на европейските акции и облигации. Stoxx 600 се понижи с 0,4%, немският Dax с ​​0,3%, лондонският FTSE 100 с 0,2%, а френският CAC 40 с 1,4%. Предизвикателствата пред и резултатите от парламентарните избори във Франция вероятно ще продължат да подхранват нестабилността на европейските фондови пазари.