Необикновени скулптури, принадлежащи към групата „Сцила“, бяха открити в Лаодикея, Турция. Градът, разположен в Западноанадолския регион на Турция, район Денизли, e известен с археологическите си паметници. Тези новооткрити скулптури, отразяващи бароковия стил на Елинистическия период, се открояват с добре запазената си оригинална боя и художествен стил. Разкопките в Лаодикея са част от проекта „Наследство за бъдещето“, иницииран от турското Министерството на културата и туризма, за запазване на археологическото наследство на Анадола и предаването му на бъдещите поколения.

Необикновени скулптури с оригинална боя 
Турски археолози откриват скулптурната група „Сцила“ по време на реставрацията на сградата на Западния театър в Лаодикея, част в Списъка на ЮНЕСКО за световно наследство. Скулптурната група включва главата и ръката на човекоядното чудовище Сцила, тялото на Одисей, две скулптури на горната част на тялото на спътниците на Одисей, които са нападнати и убити от диви кучета около талията на Сцила, и носа на кораба на Одисей.

Скулптурната група „Сцила“ е създадена в началото на II в. пр.н.е. от скулпторите Атанадор, Хагесандрос и Полидорос от Родос. Единственото известно друго копие на тази скулптурна група от ранния римски период се предполага, че e принадлежалo на император Тиебрий, а през 1957 г. бива открито пред пещера в Сперлонга, Италия. Скулптурите от групата „Сцила“, открити в Лаодикея, датиращи от периода на император Август и неговото управление от 27 г. пр.н.е. до 14 г. сл.н.е, са най-ранните известни скулптури от този вид до момента. Те са и най-оригиналните със своите непокътнати бои, стил, естетика и художествено качество. Например, бароковата изработка на главата на Сцила и боята на греблото, което държи, както и реалистичното изражение на болката по лицето на фигурата, нападната от свирепите кучета Сцила, са изящни и неповторими в цял свят.

Предполага се, че през Античността скулптурната група е била изложена на втория етаж на сградата на сцената в Западния театър, което е помогнало за запазването на боята на скулптурите. Освен това става ясно, че в определени дни от годината разказвачът Рапсодос е чел от безсмъртната творба на Омир – „Одисея“, на публиката в театъра, докато тази скулптурна група е била изложена до него на сцената. Някои от скулптурите в групата са останали непокътнати, докато други са били счупени и изхвърлени в задкулисните стаи поради прехода от езичество към християнство.

Митологична история на Сцила
„Илиада“ и „Одисея“ на Омир са сред най-важните литературни произведения от античния период. Докато „Илиада“ разказва за събитията от Троянската война, „Одисея“ проследява завръщането на Одисей, царя на Итака, в родината му след десет години. Според произведения от епоса ахейците печелят Троянската война благодарение на остроумието и хитростта на Одисей като пътуването му към дома е изпълнено с много приключения. В „Одисея“ сблъсъкът между Одисей и морското чудовище Сцила има голямо значение. Сцила е описана като морско чудовище с горна част на тялото на жена и долна част, заобиколена от диви кучета, лежащи в засада в Месинския проток, край бреговете на Италия. Докато корабът на Одисей минава през пещерата, където чудовището дебне в очакване, кучетата нападат и поглъщат шестима от спътниците на Одисей – Стесий, Ормений, Анхимос, Орнит, Синос и Амфином.

Лаодикея – древното наследство на Денизли
Лаодикея, разположена на няколко минути северно от днешен Денизли, е основана от селевкидския цар Антиох II Теос и е кръстена на съпругата му, кралица Лаодика. Градът е  известен като един от най-големите търговски центрове в историята и си заслужава да бъде посетен. Лаодикея също има голямо значение за християнския свят. Лаодикийската църква, един от най-ранните оцелели примери за Седемте църкви, споменати в Новия завет, установява града като религиозен център в ранния източноримски период. Лаодикея привлича вниманието и днес поради близостта си до Памуккале. След като посетите древния град, можете да продължите към Памуккале, където могат да се видят травертини, които приличат на облачно поле, и древния град Хиераполис. И травертините на Памуккале, и древният град Хиераполис са обекти на световното наследство на ЮНЕСКО и са великолепни примери за природно и културно наследство.