Читалище „Заря“ – Минерални бани представи руската поетеса Марина Ивановна Цветаева. Тя е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва, Известната руска поетеса и писателка е един от най-оригиналните руски поети на 20 век, творчеството ѝ принадлежи към модернизма в руската поезия. Баща ѝ е професор по история на изкуството, а майка ѝ — високообразована концертна пианистка. 

Марина Цветаева е родена на 8 октомври 1892 г. в Москва, в семейство на Иван Цветаев - филолог, изкуствовед и основател на Московския музей за изобразително изкуство „А. С. Пушкин“. През 1908 г. завършва гимназия в Москва, заминава за Париж, посещава лекции по старофренска литература в Сорбоната. От 1911 г. живее в Коктебел, Крим, общува с Волошин и Бели. През януари 1912 г. се омъжва за офицера Сергей Ефрон, а през септември се ражда дъщеря им Ариадна. През 1917 г. се връща в Москва. През 1920 г. на тригодишна възраст умира втората ѝ дъщеря Ирина. През 1922 г. емигрира заедно с първата си дъщеря в Берлин, по-късно живее в Прага, а от 1925 г. се установява в Париж. През 1931 г. съпругът ѝ моли за съветско гражданство и става съветски разузнавач. През 1938 г. се връща в Москва. Същата година съпругът и дъщеря ѝ са арестувани от КГБ. Поради настъплението на нацистите е евакуирана от Москва през август 1941 г. в Елабуга (Татарстан), Самоубива се на 31 август 1941 г., като точното място на гроба ѝ е неизвестно. 

През 1910 г. издава свой поетичен сборник „Вечерен албум“. През 1912 г. публикува книгите „Вълшебен фенер“ и „От две книги“. В периода 1915-1916 създава поетичните цикли „Стихове за Москва“, „Безсъници“, „Стенка Разин“, „Стихове към Блок“ и „На Ахматова“. Публикува сборника „Версти“ (1921), създава поемите „На червен кон“, „Егорушка“ (1921), „Юнак“ (1922), завършва циклите „Ученик“, „Раздяла“, „Блага вест“ (1921), „Преспи“ и „Дървета“ (1922). В Берлин излиза книгата ѝ „Занаят“ (1923), пише поемите „От морето“, „Стаен опит“, „Поема за стълбата“ (1926). През 1926 г. създава стихотворенията „Роман за тримата“, „Новогодишно“, „Поема за въздуха“. През 1928 г. издава книгата „След Русия“. Следват поетичните цикли „На Маяковски“ (1929), „Стихове към Пушкин“ (1931),„Маса“ (1933), „Надгробен камък“ (1935), „Стихове към сирака“ (1936) и „Стихове към Чехия“ (1939).