Около 10-20% от смъртните случаи при онкологични пациенти се дължат на недохранване. За това алармираха здравни специалисти на пресконференция по повод Международната седмица на малнутрицията. Събитието се организира от Българското научно дружество по фармация, Дружеството на младите гастроентеролози и Клуб Млад Онколог, които дадоха гласност на този сериозен здравен проблем.

„Малнутрицията или недохранването възникват, когато тялото не получава нужните количества хранителни вещества, за да функционира правилно. Най-често тя е резултат от различни заболявания като онкологични, стомашно-чревни, хирургични интервенции, глад или напреднало стареене. Малнутрицията е сред причините за по-висок процент на усложнения и риск от инфекции, по-дълъг болничен престой и повишена смъртност.“, обясни проф. чл.- кор. Георги Момеков. 

Както у нас, така и в световен мащаб, най-засегнати от недохранване са пациентите с онкологични заболявания, възрастни над 70 години, пациенти с гастроинтестинални заболявания, както и тези с респираторни и сърдечни заболявания.

В най-рисковата група са пациентите с онкологични заболявания, като между 15-40% от тях имат белези на малнутриция още при поставяне на диагнозата. Недохранването оказва отрицателно въздействие върху качеството им на живот и токсичността на лечението.

„В хода на терапията процентът на онкологичните пациенти с малнутриция нараства значително и достига до 40-80% . Причините затова са много, от странични ефекти на прилаганото лечение, до възпалителни процеси в организма, които карат имунната система да произвежда цитокини (специфични протеини). Те могат да променят метаболизма и да доведат до разграждане на мазнините и мускулите, като потискат апетита.“, коментира д-р Цветан Татаров, медицински онколог в МБАЛ „Унихоспитал“ в Панагюрище.

Най-често засегнати са пациентите с рак на панкреаса (60%), карцином на глава и шия (50%), рак в горната част на гастроинтестиналния тракт (60%), на бял дроб (40%), на дебело черво (40%).

„Бързата загуба на тегло дори и само с 5% за кратко време увеличава риска от усложнения, както и резистентността към инфекции. Малнутрицията влошава физическото и психично здраве, забавя възстановяването, а в някои случаи дори е животозастрашаваща. Средно 1/4 от пациентите в Европа страдат от недохранване  при постъпването си в болница, като допълнително други 10% развиват малнутриция по време на болничния си престой.“, алармира доц. д-р Зорница Горчева, гастроентеролог в УМБАЛ, „Св. Марина“ Плевен.

При съмнения от страна на пациента или неговото семейство за наличие на малнутриция, хората най-често се обръщат за съвет към гастроентеролозите. Те са специалстите, които предписват правилната хранителна диета, за подобряването на цялостно здравословно състояние на пациента и препоръчват необходимата комбинация от хранителни вещества и калории, които трябва да приема.

„Индивидуално съобразената хранителна терапия може да подпомогне по-доброто понасяне на лечението и по-бързото възстановяване. Много често грижата за пациентите и тяхното хранене остава в ръцете на близките, което не е лесна задача с приготвянето на храна със специфична калоричност и хранителни вещества. Затова трябва да знаят, че на българският пазар съществуват и т.нар. готови за консумация храни за специални медицински цели (ентерални храни). Те се покриват от здравната каса за децата до 18-годишна възраст, но не и за възрастните пациенти с малнутриция.“, коментира д-р Красен Иванов, гастроентеролог в УМБАЛ, „Токуда“.

Ентералните храни  са балансирани по отношение на протеини, въглехидрати, мазнини, фибри, витамини, макро- и микронутриенти и са с точно фиксирани калории. Те са разработени така, че да бъдат лесно смилаеми и добре усвоявани от организма и поддържат нормалната функция на стомашно-чревния тракт.