Иван Върбанов

Да! Неповторим музикален празник успяха да сътворят оперната дива Анджела Георгиу, тенорът Теодор Илинкай, виртуозните музиканти на Софийската филхармония и диригентът Найден Тодоров.

Изключителна класа, златен звук на Филхармониците, 10 биса в края на оперната гала!

Солисти, музиканти, диригент и публика трептяха в единна енергия на възторг, наслада и екстаз от прозвучалите популярни оперни арии и дуети, евъргрийни, канцонети.

Всъщност по време на изключителната музикална вечер прозвуча музика на Хендел, Чилеа, Пучини, Бойто, Джордано, Шостакович, Бродски, Котрау, Верди. 

Публиката в залата искаше още, и още, затова в отговор получи музикални бонуси, сред които букет от изненади, част от които бяха и "Санта Лучия", "Гранада", неаполитанската "Върни се в Сориенто", арията "O mio babbino caro" - Пучини, и майсторската интерпретация на "Parla piu piano" - едно трогателно и чувствено изпълнение на неповторимата песен на Нино Рота от великия филм "Кръстникът", който изпълни Анджела Георгиу. 

Отдавна не бях виждал творци на музикалната ни сцена, които да се отдадат на максимум, без да се пестят нито на йота, които да Светят на сцената, да горят с музиката и посланията на творбите, които изпълняват, неистово, емоционално и цялостно да са посветени на мига и своето музициране. Блестящо и заразително!

Оперната дива Анджела Георгиу бе на висотата на своята изключителна световна класа и слава. Певица и артист с харизма, магнетично излъчване, с опит, рутина и класа. Още с излизането си, преди да започне да пее, сякаш с поглед запечата цялото пространство, сякаш поздрави всички, направи контакт с всеки един от залата и отправи покана за споделеност в предстоящото музикално пътешествие. Започна с лекота и сякаш предпазливо да рисува с гласа си картини, като умело успя да се разгърне и да изрази целия си спектър от багри, динамики, вибрации и интонации, с бляскаво градиращо присъствие, сила на внушението и респектираща вокална аура.

Тенорът Теодор Илинкай бе поразяващ с точността си, изравнения си и прецизно поставен глас, който се характеризира с обем, изразени гръдни окраски и бляскави височини. Без да превключва регистрите преднамерено или очаквано, пееше с плътност и лекота, като миксираният му звук пробиваше с интензивна емисия оркестровата наситеност във всички вокални образи, които представи. Със сигурност този певец тепърва ще блести в европейската ранглиста на световната оперна сцена, а и, убеден съм, ще получи още ангажименти за гостуване у нас. Издръжлив, техничен, с изработени динамики и силно сребро във високия регистър - този певец спечели симпатиите и бурните овации на софийската публика.

Златен бе звукът на Софийската филхармония. Да, така бих го определил. Филхармониците свириха с виртуозност многообразието от жанрови творби уверено, плътно, професионално, с отношение, енергия и страст. Бляскав хомогенен единен звук на оркестъра, който излъчваше заедност, решителност, бравурност, градеше полет и възторг, или тъга и униние, драматизъм и експресия, закачливост или веселост - според кодираното в партитурата, но с онази автентичност и сила на въздействието, които често надхвърляха очакванията на слушателя и усилваха релефността и амплитудата на изживяването, които музиката предполага. 

Филхармониците ни представиха 100%-ово изживяване и наслада, породени не само от висотата и майсторството на изпълнението им, но също така дължащо се и на магията, произтичаща от прочита и интерпретацията, от симбиозата и единството между музиканти и певци, олицетворяваща цялостното въздействие на всяко едно от изпълненията, заредени с огромна емоция, сърцатост и пламък, дълбочина и емоция. Така, както ги водеше маестро Найден Тодоров - умело, деликатно и настойчиво, с финес и яркост, достигаща до бравурен апломб, винаги безусловно вглъбен в музикалното моделиране и материализиране на кодираното от композиторите в партитурите. 

10-ина бяха бисовете, които екзалтираната публика настойчиво искаше, за които настояваше, и очакваше с вълнение.

Овациите бяха като лавина от възторг, който бе двупосочен, резонираше и ескалираше, и най-важното - бе споделен.

Със сигурност това бе вечер, която ще остане в паметта на всички, които бяха част от този запомнящ се музикален празник - заради яркостта и силата на изживяването, в което Нейно Величество Музиката успя да спои в едно цяло душите и сърцата на певци, музиканти и публика.

Изключително и уникално преживяване! 

Благодарим!