“В определено количество ботоксът може да бъде полезен, но при неправилна употреба – смъртоносен”, споделя доц. д-р Димитър Гугутков.

Ботоксът отдавна не е тема табу. От години мъже и жени по целия свят го използват, за да забавят признаците на стареене. Въпреки че днес той е най-вече свързан с естетичната медицина, ботулиновият токсин има дълга история и все още се използва за лечение на различни заболявания.

От къде започва всичко?

Открит за първи път през 1897 г. от професора по бактериология Емил ван Ерменгем в Белгия. Ботулиновият токсин е изолиран и пречистен едва по-късно от американски учени по време на Втората световна война. През 70-те години на миналия век офталмологът Алън Скот започва да го изследва и разработва препарат за лечение на очни спазми и страбизъм. По време на терапиите се установява, че токсинът също изглажда бръчките в зоната между веждите. Това привлича вниманието на американската компания "Алерган", която купува правата и брандира продукта си под името "Ботокс".

"До средата на XX век ботулизмът е познат само като заболяване. Едва по-късно офталмолозите започват да го използват за лечение на страбизъм (кривогледство), като блокират определени мускулни групи около окото. В края на 80-те и началото на 90-те години ботоксът започва да се използва и за естетични процедури". - обяснява доц. д-р Димитър Гугутков

Въпреки множеството му положителни качества, ботулиновият токсин крие сериозни рискове, ако не се използва правилно от хора, които имат медицинско образование. През последните седмици в България станахме свидетели на опасностите, които носи неправомерната употреба на ботокс от лица без медицинско образование. Детайлно всички рискове коментира доц. д-р Димитър Гугутков, изпълнителен директор на Медицински комплекс "Доверие".

"Ботулиновият токсин има интересна история. В края на XIX век в Белгия, по време на сватбено тържество, много хора консумират наденички, след което изпадат в състояние на мускулна релаксация и дихателна недостатъчност, което довежда до фатален край. Дългогодишни изследвания установяват, че причината за тези симптоми е един пептид, отделян от бактерията Clostridium botulinum, която се развива в анаеробна среда. Това довежда до откритието, че ботулиновият токсин е една от най-мощните отрови, познати на човечеството", обяснява доц. д-р Гугутков.

"При блокирането на мускулите, които причиняват неволеви спазми, пациентите получават значително облекчение. Ботоксът се използва и при лечение на прекомерно изпотяване, а дори и за намаляване на стомашната секреция с цел отслабване".

Какви рискове се крият в употребата му?

Анестезиологът подчертава, че прилагането на ботокс трябва да се извършва само от квалифицирани медицински лица. "Дозировката е изключително важна. Както е казал Хипократ: 'Няма лекарство, няма отрова, има доза'. В определено количество ботоксът може да бъде полезен, но при неправилна употреба – смъртоносен. Един грам ботулинов токсин може да убие над хиляда души."

Освен това съществуват строги протоколи за разреждане и дозиране, определени от производителите на ботокс. "В България има три или четири лицензирани вносители, които работят по ясно установени правила. Проблемът е, че често се използват нелицензирани продукти с неясен произход от хора, които нямат познанията и така се крият огромни рискове", коментира той.

"Това е все едно да си оперирате апендицита при някой шаман в Родопите за пет лева. Рискът е същият. Най-голямата отговорност е на самите пациенти, които трябва да бъдат информирани и да търсят услугите на квалифицирани специалисти. Важното е качеството, а не цената, защото става въпрос за здравето на пациента"

С това доц. д-р Гугутков призовава за по-строг контрол и информираност относно употребата на ботокс: "Никой не може да ви навреди така, както вие самите, ако не подхождате отговорно към здравето си. Изборът на правилния специалист е ключът към безопасността и добрия резултат."

Случаите от последните седмици са ясен сигнал, че е необходимо по-строго регулиране и контрол в областта на естетичните процедури, за да се предотвратят бъдещи животозастрашаващи инциденти. Повечето контрол и регулация, водят до по-малкото фатални грешки.