В контекста на националния ни празник 3-ти март агенция за пазарни проучвания JTN анкетира 1860 български граждани, пропорционално разпределени по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място. Проучването се осъществява за втори път (първоначално е проведено през 2023г), за да сравни данните и да изведе основни изводи и тенденции. Сравнителното изследване разглежда въпроси като „Кое ни определя като българи?“, „Какво ни носи национална гордост?“ и „Какво може да направи всеки българин за развитието на България?“.

Исторически и съвременни поводи за национална гордост

Резултатите ясно показват, че сънародниците ни намират множество основания за гордост – както в богатата ни история, така и в настоящето. Според всеки втори от анкетираните, владеенето и ползването на българския език, силното българско самосъзнание и познаването на историята и националните герои са основните елементи, които ни определят като българи.

80% от запитаните заявяват, че се гордеят с произхода си. Сред основните поводи за гордост са посочени славната история, богатите традиции и обичаи и прекрасната природа. Само 2% се срамуват, че са българи – като причина за това споменават корупция, дребнавост и усещането за изоставане в развитието. 14% не свързват самооценката си с националната принадлежност.

Ако трябва да подредят по важност поводите за гордост, почти всички анкетирани изтъкват:

90% – Националните герои, борили се за Освобождението

88% – Обявяването на българската независимост през 1908 г.

83% – Съединението от 1885 г.

Наравно с тези исторически събития, значими съвременни поводи са и културните постижения:

87% – Златните момичета на художествената гимнастика

83% – Българските успехи в компютърните технологии

79% – Постиженията в световното и олимпийско вдигане на тежести (Карлос Насар)

45% от анкетираните посочват, че присъединяването на България към Шенген е повод за национална гордост. Въпреки значителния процент негативни нагласи по отношение на въвеждането на еврото в ежедневието ни (57%), има и част от потребителите (28%), които гледат на промяната като на позитивна стъпка към икономическа стабилност и по-добри международни връзки. За почти същия идентичен сегмент от запитаните (31%) българският лев е градивна единица на националната идентичност.

Българският език, културата и ролята на държавата

Българският език остава ключов – 91% от анкетираните го определят като основен фактор за съхранението ни като нация. Освен това, 88% смятат, че България трябва да запази своята културна и национална самобитност, независимо от международните си партньорства, а 87% са на мнение, че държавата трябва активно да подкрепя и популяризира българската култура и традиции.

Идентичността – от семейството до глобалната сцена

Запитаните се идентифицират най-вече като част от своето семейство, след това като българи и на трето място като жители на родния град или село. Самоопределението като „европеец“ получава по-малко значение.

Как България може да стане по-добра?

На въпроса как страната ни може да се развива, 72% от анкетираните смятат, че ключът е в спазването на законите, 49% – в въздържането от насилие, а 47% – в плащането на данъци. Интересно е, че активности, изискващи лично участие – като благотворителност, пазаруване в местни магазини или посещения на български културни събития – получават подкрепа от под 19% от респондентите.

Опазване на природата и социални противоречия

Макар 85% от анкетираните да считат опазването на българската природа за патриотично, само 29% намират за важно да се запазват природните ресурси. Още 18% отдават значение на изхвърлянето на отпадъци на определени места, а 15% биха участвали в инициативи за почистване, рециклиране или залесяване.

Все по-ниска толерантност 

Проучването показва и някои противоречиви нагласи - 71% подкрепят тезата „България е за българите“, но 58% смятат, че българинът е толерантен към другите народности – показател, че толерантността се изразява по-скоро като декларация, отколкото в практиката извън националната територия.

Относно различната полова ориентация, 59% от анкетираните смятат, че тя руши устоите на обществото (увеличение с 10% спрямо 2023 г.), докато само 17% са на мнение, че българите я приемат. Също така, 59% смятат, че сънародниците ни са склонни да помагат на хората в затруднение – с 11% по-малко от данните през 2023 г. Що се отнася до отношението на държавата към младите и най-възрастните, 85% считат, че то е лошо.

Икономически и геополитически възприятия

По отношение на икономиката, 62% от анкетираните вярват, че България може да се развива успешно със собствени ресурси. В същото време, една трета от респондентите настояват, че държавата трябва да избере страна – Запада или Русия. Почти половината от запитаните смятат, че трябва да поддържаме добри отношения с Русия, независимо от политиката ѝ, а 21% подкрепят българската помощ за Украйна през последната година.

Промени в българската идентичност и влиянието на външни фактори

На въпроса дали българската идентичност се променя под влиянието на външни фактори:

80% от анкетираните вярват, че тя се променя, 14% смятат, че въпреки известното влияние, същността ѝ остава почти непроменена, а само 3% са на мнение, че идентичността не се променя изобщо. Сред тези, които виждат промяна, 27% вярват, че всеки българин сам формира своята национална идентичност, 18% смятат, че държавното управление играе основна роля, 17% отдават значимост на влиянието на Съединените щати, 16% посочват самия български народ, 15% – Европейския съюз, а 4% считат, че Русия оказва най-силно въздействие. 

Заключение

Данните от проучването на JTN показват, че в основата си българската идентичност се валидира най-силно в историята ни, езика ни и нашите обичаи. Най-големи поводи за гордост в настоящето си ние откриваме в постиженията на спортистите ни, а политически във влизането в Шенген и присъединяването към ЕС. Потвърждават се и някои дълбоки противоречия в българина. Той се счита за толерантен, но по-скоро не е склонен на конкретни действия в посока приемане на различните, приютяване на други етноси и националности в България. Приемаме ги, ако не са ни вкъщи и толерантността ни е по-скоро декларативна. Считаме за изключително важно да опазваме българската природа, но не лично да я опазваеме или участваме в дейности в тази връзка. Осезаемо по-склонни сме към поляризиращи мнения и по-малко към диалог с хора на различно мнение от нас. В позитивна посока все по-малко българи виждат родината си като „малка“ и „бедна“. Огромното мнозинство от анкетираните трайно откриват най-прекият път към добруването на България в „спазването на законите“. В сравнение с резултатите от проучването през 2023г. българите намират повече поводи за гордост и виждат повече възможности за подобрение в свои ръце.

Проучването е проведено сред 1860 българи, мъже и жени на възраст 16-75 години, балансирани, спрямо национална представителна извадка по пол, възраст, местожителство и размер на населеното място. Теренната работа е била 10-27 февруари, с онлайн потребителски панел JTN Panel, по методологията CAWI (Computer Assisted Web Interviewing). Всички набрани данни са верифицираци с технологично-аналитичния метод Field Detective, собствена разработка на JTN и водеща система в сферата на CAWI проучванията.

ЗА JTN 

От  2007 г. JTN предлага на клиентите си комбинация от персонализирани решения,  експертни познания и постоянно усъвършенстващи се процедури за качество на данните, гарантирано от патентовани технологии. През 2020г. JTN разшири продуктовата си гама като част от цялостната актуализация на идентичността на компанията и отражение на непрекъснатите усилия да предоставя най-доброто в света на технологиите, които активно слушат потребителския глас и предоставят полезни изводи на бизнеса.