Категорично против осигуряването на лекарства за малките населени места чрез мобилни аптеки е мнението на ръководството на Българския фармацевтичен съюз. По-добрият вариант е да се осигури транспорт за живеещите в малките или отдалечените населени места до общински център, в който има аптека, каза магистър-фармацевт Димитър Маринов, председател на съсловната организация, по време на дискусия за достъпа до лекарства. 

Дискусията е организирана от гражданска инициатива „Здравен барометър“. По думите на Маринов наличието на една мобилна аптека ограничава избора на пациента, освен това не е регламентирано кой ще зарежда с лекарства мобилните аптеки. Мотив срещу мобилните аптеки е тоталната липса на контрол от страна на държавата, каза главният секретар на съсловната организация магистър-фармацевт Светослав Крумов. По думите му 99,2% от населението в страната имат достъп до аптека в рамките на 30 мин. и под един процент от хората действително нямат достъп до аптека. България е на предпоследно място по дигитална компетентност и на последно място по здравна култура, ще дойде време и за мобилни аптеки, но чак когато се изчерпат способите чрез Националната аптечна карта, добави той и припомни настояването на съсловната организация да се намали и броят на лекарствата, които се продават чрез вендинг машини. 

Големият въпрос е законопроектът за вендинг машините да бъде променен, защото иначе държавата ще отпусне ресурс под предлог, че правим нещо добро, а машините след шест месеца ще бъдат празни, каза проф. Даниел Вълчев, създател на „Здравен барометър“. На хартия ще има навсякъде лекарства, а положението ще бъде по-лошо от сегашното, каза още той и допълни, че ако е проблем да има мобилни аптеки, ще се търси друг вариант за облекчаване на достъпа на хората до лекарства. В предложения законопроект се предвижда възможност държавата да субсидира откриване на аптеки в отдалечени населени места, както и вендинг машини за лекарства, разположени на видно място, ако лисва аптека. 

Мобилни аптеки могат да се финансират и сега през стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, каза Снежана Димитрова, председател на Професионалното обединение на държавните служители. По думите ѝ  това предложение съвсем не е лошо и доста държави имат такава политика за селските си райони. През 2023 – 2024 г. от българския аптечен пазар са изтеглени 313 лекарства заради ценови регулации и механизми за контрол на бюджетните разходи, каза д-р Петър Москов, бивш министър на здравеопазването. По думите му националните проблеми пред достъпа до лекарства са изтеглянето на медикаменти, липсата на законово уредено генерично заместване като държавна политика и липсата на ясни правила за прилагане на съществуващите регулации за паралелен износ.