Почасовата заетост е неразделна част от трудовия пазар в много европейски държави, но разликите в разпространението ѝ сред жените в различните страни са значителни. Докато в държави като Нидерландия, Австрия и Германия високият процент жени на непълен работен ден е утвърден и социално приемлив, в България този модел е изключително рядък. Какви са причините за тези различия и какво ни показват данните?

Според последните изследвания, в Нидерландия близо 60.6% от жените работят почасово, а в Австрия и Германия този процент е съответно 50.7% и 48%. В България обаче почасовата заетост при жените остава едва около 1-2%, което е най-ниският дял в ЕС. Данните на Евростат показват, че средният процент на почасово заетите жени в ЕС е около 28%, което ясно подчертава разликата между Западна Европа и България.

Стефка Георгиева, основател на Pochasovo.bg, коментира: „Основните бариери пред развитието на почасовата заетост в България са консерватизмът, неумението да се дефинира работата, нуждата от правна промяна и самите нагласи на поколенията, които работят.“

Фактори, определящи почасовата заетост

Разликите се дължат на комплекс от икономически, социални и културни фактори. В Нидерландия, например, почасовата работа е институционално и социално приета, като много жени я предпочитат заради баланса между работа и личен живот. Високият жизнен стандарт и доброто заплащане позволяват на домакинствата да разчитат на доходи от непълна заетост, без това да води до финансови затруднения.

В Германия и Австрия традиционният семеен модел и недостигът на достъпни детски градини също играят роля. В тези страни жените често избират почасовата заетост, за да се грижат за децата си, тъй като пълноценната детска грижа не винаги е лесно достъпна.

В България, от друга страна, пазарът на труда е структуриран така, че почасовата работа не е широко разпространена. Освен това, икономическите реалности често изискват от жените да работят на пълен работен ден, за да осигурят достатъчен доход за семействата си. Много работодатели все още възприемат стандартната 8-часова работна норма като единствено устойчив модел, а несигурността в трудовото законодателство допълнително затруднява възприемането на почасовите договори. 

„Промяна в нагласите на работодателите има – макар и бавна, тя се случва. Получаваме запитвания от компании, които вече осъзнават ползите от почасовата работа. Директиви от Европейския съюз също променят пазара на труда, правейки го по-гъвкав и достъпен.“ допълва тя.

Според доклад на Българската търговско-промишлена палата, близо 30% от работодателите в страната започват да проявяват интерес към по-гъвкави форми на заетост, включително почасовата работа. Това се дължи не само на регулации, но и на промяната в предпочитанията на служителите – младите поколения все повече търсят баланс между личния и професионалния живот.

Какви са перспективите?

Докато в Западна Европа почасовата заетост е установена практика, в България все още има значителни предизвикателства пред нейното развитие. Един от въпросите, които изникват, е дали гъвкавите форми на заетост могат да станат по-привлекателни за жените у нас, ако има повече стимули от страна на работодателите и държавата. Според прогнозите на Европейската комисия, делът на гъвкавите работни форми ще продължи да нараства в целия ЕС, което може да окаже влияние и върху българския пазар на труда.