Велинград, Сандански, Хисаря, Павел Баня, Сапарева баня, Баня – край Банско или край Карлово… Че даже – и Огняново, Вършец, Чифлика. Това са „горещите точки“ на българската СПА карта, които привличат орди от туристи. А нерядко – и безмилостно източват портфейли – напук на често компромисното качество, опаковано в лъскав маркетингов целофан. 

Все още обаче в ъгълчетата на тази карта се спотайват и „нешлифовани диаманти“. Хасковските минерални бани са един от тях. „На второ място след Карлови вари“ – така, скромничко, феновете на Хасковските минерални бани рекламират курорта в полите на Източните Родопи. Там няма тълпи, нито гигантски СПА мастодонти (засега!). А селцето (което всъщност си е център на община) е като възкръснало от стара семейна снимка от 70-те – спретнато, ведро, уютно, гостоприемно по южняшки. Водите, бликащи от 14-те извора, обаче са истинското „чудо“ – 57-градусови, наситени със сулфати, натрий, калций и флуор. И лекуват „от глава до пети“ – от ревматизъм и псориазис през стерилитет и ишиас до опънатите от безкрайни ядове нерви.