България получи подкрепата на Долна Австрия за присъединяването към Шенгенското пространство, но в отговор провинцията чака ускоряване на реализацията на проекта за строеж на хидрокаскадата „Горна Арда“. Това стана ясно днес след среща на министър-председателя на Долна Австрия Ервин Прьол в София с президента Росен Плевнелиев и премиера Бойко Борисов.
В проекта „Горна Арда“, след дългогодишни спорове между участниците НЕК и турския „Джейлан Холдинг“, бе включена компанията ЕВН, която е базирана в Долна Австрия и у нас притежава електроразпределителното дружество, снабдяващо Югоизточна България, и „Топлофикация-Пловдив“. Договорът за включването на ЕВН в проекта с дял от 70 на сто бе подписан през лятото на 2010 г. По тогавашни планове строежът трябваше да започне в началото на 2012 г. след препроектиране на бъдещите язовири, сондиране и изготвяне на нова икономическа и финансова оценка.
Каква част от това е свършено не е ясно, но през 2011 г. министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков неведнъж обясняваше, че „в най-скоро време“ ще започне реализацията на проекта. Премиерът Бойко Борисов в петък постави нова цел – „напролет 2013 г. да започне строежът на каскадата, което е още една стъпка към зелената енергия“.
Преди да се види в Борисов, Прьол се срещна с Плевнелиев и заяви, че Долна Австрия е от особено значение подкрепата на президента за по-нататъшното осъществяване на проекта „Горна Арда“. Проектът, който се реализира от ЕВН и НЕК, в момента е в решава подготвителна фаза и е пред непосредственото си начало, посочи представителят на австрийската провинция. Прьол припомни, че инвестициите в каскадата се очаква да са 500 млн. евро и ще бъдат открити стотици работни места в региона на Кърджали.
„Горна Арда“ има сериозен, важен смисъл за България и правителството ще го движи напред, а президентът ще подкрепя, защото това е голяма инвестиция в един регион на страната, който е сравнително изостанал, посочи Плевнелиев от своя страна. Той допълни, че тази инвестиция е важна във време на криза и подкрепящ проект по пътя на България към нисковъглеродна икономика.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.