Държавен чиновник заформи поредното скудоумие в Кърджали. Директорът на ДКТ „Димитър Димов” Пламен Панев абдикира, оттегляйки участието на поверената му институция, от една от визитките на Кърджали – международния фестивал „Перперикон”. Става въпрос за проява, организирана и провеждана със съвместното участие на Министерството на културата и община Кърджали. Най-напред той постави изискване гостуващите театри от София да му плащат наем за ползването на сцената.
По силата на това негово своеволие, почти всички спектакли ще се играят на сцената на Дома на културата, а не в ДКТ „Димитър Димов”, където е естествената им среда. Въпросът е докога министърът на културата Вежди Рашидов ще търпи разни присадени местни директори на институции под шапката на културното ведомство да определят правила и да налагат волята си, когато става въпрос за културни прояви, които са част от националната културна програма, одобрена от същото това министерство и в която то участва с финансиране.
Върхът на сладоледа в некоректните действия на „културния” чиновник Пламен Панев обаче е, фестивалът, който той тръгва да провежда именно в дните, когато тече фестивала „Перперикон”. Така например, вместо на сцената в поверената му институция, да излязат гостуващите столични театри, той тръгва да прави бирени фестове и рок концерти с никому неизвестни банди. Цялата му концепция с явлението „Джулай морнинг” издиша по всички пунктове, а посрещането на изгрева пред басейна в хотелски комплекс е върха на режисьорското виждане, ако той има все още такова, или зле съшита рекламна концепция на гърба на по-важното събитие – фестивала „Перперикон”. Като „сваля шапка” на кмета на Каварна Цонко Цонев за това че е превърнал града в рок столица на България, защо чиновникът Панев не отиде да оглави Каварненския самодеен театър, ами се сили да се задържи в Кърджали.
Тук е мястото да отбележим, че само преди няколко месеца той тотално срина авторитета на ръководената от него институция по време на едно гостуване на ДКТ „Димитър Димов” в турската община Кония. Тогава театърът се изложи тотално, като игра пиеса от турски автор, за поставянето на която не са откупени авторските права. Наложи се авторът на пиесата да спре скандалното представление, а кърджалийските театрали тогава бяха наречени „самодейци” от турските медии. Може би лицето Пламен Панев има навика да плаща авторските права /с държавни пари/ само за пиесиете на неговия приятел – Христо Бойчев, с когото го свързва неразривна връзка още от студентските години. Айде холан, нали после парите ще бъдат изпити заедно – по студентски, както се казва, а турсият автор нека да пие една студена вода...
В най-смелите си съновидения той дори вижда в следващите години, да пренесе бирения си фест с посредствените рокаджии, докарани дето се казва за без пари на светилището „Перперикон” и то точно в дните когато там се провежда финалния хепънинг на проявата. Пламене, ако слънцето на „Джулая морнинг” все още не ти е изпилило тотално мозъка, защо не си вземеш шапката и не отидеш в някое читалище във Владивосток, където пръв ще можеш да се насладиш на „Джулая” и ще си в мир със себе си и околните?
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.