Панчо Кръстев: Предпочетох съпруга пред членство в партията

27.06.2012г.

PReporters

Панчо Кръстев: Предпочетох съпруга пред членство в партията

Панчо Христов е диригент на младежкия духов оркестър от норвежкия град Мелбо, който откри 12-ят международен фестивал на изкуствата „Перперикон”. Интервю на Живко ТЕНЕВ - Как се чувства един български диригент в Норвегия? - Добре, аз помислих, че въпросът ще бъде как се чувства един български диригент в България и бях готов да отговоря отлично, но защото става въпрос за Норвегия, казвам добре. - Доколкото ми е известно, ние балканците се отличаваме твърде много по темперамент във всяко едно отношение от скандинавците, как Ви възприемат тамошните музиканти именно в този смисъл? - Да, ние сме по-темпераментни като хора, като интелект, манталитет, като личности и това фактически ми помогна доста там. Аз отидох там като „любовен емигрант”. Емигрирах не поради икономически причини, а защото намерих жена ми там и се ожених. Та ми помогна много там именно тази наша българска същност, става въпрос за развитието ми като диригент. - От колко години живеете в Норвегия? - Вече закръглям 30 години. Аз отидох по онова време, когато нсе още съществуваше т.нар. „желязна завеса”. - То не беше никак лесно да отидеш на Запад именно по онова време? - Не, не беше много лесно, но съмнително лесно или сравнително лесно стана с мене, бих казал дори куриозно лесно, защото по онова време, както знаете беше много важно да си член на партията, за да можеш да имаш някои по-добри възможности. Аз бях член на БКП от една година преди да се оженя, така че моето членство не продължи дълго. Направо ми поставиха въпроса така – или гражданка от западноевропейска държава или членство в партията. Аз се опитах да бъда малко дипломат, но не мина и избрах да имам съпруга. Върнах си партийния билет и това беше. - Какъв е оркестърът, който дирижирате и с когото си тук в България? - Това е един младежки духов оркестър от град Мелбо, разположен в Северна Норвегия. Аз живея в една област, която се казва Вестеролен и тя е известна туристическа дестинация. Този младежки духов оркестър се състои от 35 души – деца и младежи. Имаме сътрудничество с танцова група „Орфей” от училище „Петко Р. Славейков” в град Кърджали. Това са много талантливи 16 девойки, които са феноменални в танците. На откриването на 12-ят международен фестивал на изкуствата „Перперикон” ще изпълним нещо много типично българско – Ботев марш. Този марш като го правихме за първи път в Норвегия преди доста години, те направо се захласнаха по него и в момента това е един много популярен марш в тази страна. Второто ни изпълнение се нарича „Човекът от Луната”. Това е едно много популярно изпърнение на една норвежка рок група, която се нарича „Вамп”. То е аранжирано за нашия оркестър, а хореографа г-н Кондиков от Кърджали е направил хореографията на танца на момичетата. Третото, ка което аз най-много се радвам, защото гонаричам егомасаж за себе си. Това е една творба, която аз съм композирал специално за този фестивал в Кърджали. Тя се нарича „Езерото” и съдържа доста специфични български ритми. Ще завършим с фанфари, които са специално композирани за откриването на фестивала „Перперикон” в Кърджали. - Имате честта да откриете 12-тото издание на международния фестивал на изкуствата „Перперикон”, но успяхте ли да видите древния град на траките? - Светилището „Перперикон” ще го видим утре, защото ние сме тук от два дни и всичко върви някак си много интензивно. Имаме много напрегната програма, вчера имахме концерт в Градската градина, днес е откриването на фестивала, а утре няма да се занимаваме нито с ритми, нито с танцуване и ще бъдем на Перперикон. Аз много искам да отидем до пещерата „Утробата”, ще видим и Язовир „Кърджали”. Аз лично съм го видял, разбира се. Бил съм на Перперикон и за мен това е една фантастична история. Много интересно място, много каризматични личности работят там, като проф. Николай Овчаров. В момента сме настанени в манастира „Успение Богородично”, където отец Боян Саръев е също една такава личност. Въобще получаваме много положителни импулси през цялото време, откакто сме тук – в Родопите. - Какво е нещото, което Ви свързва с Кърджали? - Е, това е една мистерия и за мен самия. Никога през живота си не съм живял в Кърджали, но през последните години в Норвегия все по-натрапчиво ми идваше тази мисъл, не знам как и защо трябва да дойда тук. И това не е клише, направо ми идваше тази натрапчива мисъл, просто го чувствах, че е така. И преди четири години с жена ми дойдохме тук. Още като се спускахме надолу с автобуса видяхме бронцовата статуя на Орфей. Още тогава разбрах, че тук ми е мястото, нека не звучи нахално. Това не е случайно, когато става въпрос за положителни излъчвания, положителни енергии. И като стъпихме на тези земи разбрах, че идването ми няма да е за първи и единствен път. Това е третото ми идване в Кърджали. Както вече казах, първия път дойдохме със съпругата ми, втория път доведох една група от 10 души от Норвегия, сега съм с група от 57 души. Най-малкият участник в тази група е едно бебе на 3 месеца. И като влязохме в „Успение Богородично” след като ни отвориха вратата една дума се изтръгна от устата на всички, просто едновременно - „Оазис!” това е едно незабравимо преживяване, само да имаш възможността да бъдеш на това място. - Да се надяваме, че следващия път, когато дойдете в Кърджали групата ще бъде от над 100 човека? - Ще бъде, защото и аз да не идвам, други хора ще дойдат тук. Защо почувствах, че трябва да дойда в Кърджали, не знам, но то беше толкова осезаемо чувство. Имайте предвид, че никога не съм бил в Родопите. Е като много малък разбира се съм ходил с майка ми и баща ми в Смолян, но това са много бледи спомени, почти изгубени във времето.

Новини от агенциите