Разговор в две кафенета с Костадин Петков – Коцето

28.06.2012г.

PReporters

Разговор в две кафенета с Костадин Петков – Коцето

С изложба живопис „Варна, каквато я видях” на Костадин Петков – Коцето започна 12-ят международен фестивал на изкуствата „Перперикон” в Кърджали. Кметът на общината Хасан Азис направи две откупки – една за общината и друга за Художествената галерия в Карджали. Разговорът ни с Костадин Петков започна в движение още докато окачваше своите картини във фоайето на Дома на културата и продължи на другия ден в две кафенета. Завършил художествената гимназия в София, която по това време е единствената в страната, а след това и Художествената академия, той получава всичко онова, което е необходимо за да бъде един художник завършен и да остане само това, което трябва да надгражда. Имах много добри учители в София, които от своя страна бяха ученици на известни художници, споделя Коцето. Така например моят учител в художественото училище Георги Кьоселиев бе ученик на Илия Петров. Друг мой преподавател вече в академията – Петър Чуковски пък бе ученик на Илия Бешков. Преподавал ми е също така Марко Бехар, все имена от пантеона на българското изобразително изкуство, споделя скромно авторът на изложбата. Преди 8 години напуснах Кърджали и отидох да живея във Варна. Тази изложба може да се счита за повторното ми завръщане в Кърджали. Вкючил съм в изложбата платна, които показват знакови места във Варна. Има много хубави неща във Варна, но аз съм търсил точно най-забележителните от тях, дето като ги погледнеш, да си сигурен, че това е Варна и никое друго място. Архитектурата, съчетана с живеца на светлината, уловен много тънко от усета и окото на художника създава хармония, която гали очите на зрителя. Смятам да нарисувам серия подобни картини и от родния ми град Кърджали, сподели 61-годишният творец. Той знае, че това не е зрелостта, защото тя не идва с времето. Първата си картина е нарисувал, когато бил на 2-3 годинки, а първият му хонорар като оценка за неговия талант дошъл, когато бил 4-годишен. Тогава приятел не неговия баща, когото Коцето изографисал, буквално му залепил на челото, ей така - по сватбарски банкнота от 1 лев. Едва ли това е вдъхновило младия кандидат за да поеме по пътя на славата, но днес той споделя философски, че да бъдеш художник не е никак лесно.Това е тежък и неблагодарен труд, докато у повечето хора битува едно измамно усещане, че рисуването е детска игра или по-скоро забавление. Цитира синът на Илия Бешков – Александър, който в разговор с великия си баща, споделя, че не може да свърши някаква работа както трябва. Думите на Бешков били унищожителни – той казал следното: Ти знаеш ли, че аз можех да бъда известен актьор, много добър музикант, журналист или танцьор, но аз избрах най-трудното – да бъда художник. Искам само да спомена, че моето ново раждане стана през 1998 г., когато аз получих своето духовно посвещение. Оттогава аз изоставих цигарите, като се има предвид, че преди това пушех по три кутии на ден. Малко по късно спрях да пия и кафе, което първоначално пиех заради ниското ми кръвно и от момента в който спрях кафето не съм имал никакви проблеми и с кръвното. Разбира се, всичко това си има своето обяснение, но Коцето отбелязва само, че е човек християнин и се е посветил на своя бог. Дори и картините си подписва с калиграфска точност и естетика „Костадин Петков – слуга и прислужник на Исус Христос”.

Новини от агенциите