Над 30 процента от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците; Експерти препоръчват замяна на болничните листове с удостоверение за годност
16 октомври 2012, София: Доклад за състоянието на мускулно-скелетните заболявания (МСЗ) в България и как влиаят те на трудовата заетост бе представен по време на кръгла маса и доказа че нарушенията на опорно двигателния апарат са на трето място след респираторните заболявания, травмите и отравянията, като причина за отсъствие от работа сред осигурените лица в страната. Директните разходи свързани с МСЗ за една година са 90 милиона лева, а загубите в резултат на отсъствие от работа достигат до 27 милиона лева през 2010 година.
Събитието бе организирано съвместно от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Българско сдружение на болните от болестта на Бехерев и Национален български пациентски форум. То се проведе с участието на членове на правителството, комисиите по здравеопазване и социална политика в Народното събрание, НЗОК, пациентски и здравни организации и др. На срещата се дискутираха данните от доклада и бяха начертани краткосрочни стъпки спрямо препоръките посочени в него.
Основните изводи, направени в резултат на изследването са, че мускулно-скелетните заболявания, като болки в гърба, разтежения на ръцете или врата, ставни заболявания допринасят за ограничение на пазара на труда и значително увеличават бремето върху системата за социално подпомагане, тъй като водят до различни увреждания. Въпреки че българските институции регистрират разпространението и отражението на мускулно-скелетните заболявания, липсва система за обмен на информация между тях, както и няма единен стандарт за събиране и обработване на първичните данни. Поради този факт има риск от увеличаване на неточности в статистиката по отношение на общественото бреме в резултат на опорно-двигателните нарушения. Експертите посочват преодоляването на въздействието им върху пазара на труда да се превърне в непосредствен приоритет.
Един от основните проблеми от които страдат самите пациенти е дългия период от появата на първите симптоми до поставянето на точна диагноза и предписването на адекватно лечение. Доста често този диапазон достига до 7-8 години. Друг проблем е системата за удостоверяване на инвалидизиране у пациентите, което води до загуба на работа, социална изолация и липса на развитие у хора с желание и възможности за труд.
В докладът са посочени конкретни препоръки за справяне с посочените проблеми. На първо място е изготвяне на национален план за работа с хората с увреждания на опорно-двигателния апарат. Посочено е и създаване на единна система за събиране и обработка на данни, както и замяна на стандартните болнични листове с въведените във Великобритания ‘Fit Note’ – лист за годност. Чрез тях GP-тата ще могат да посочват какви функции е годен да изпълнява служителят. В основата на препоръките е фокусът върху капацитета на служителите, и тяхната социална и работна адаптация. Своевременната диагностика и ранното интервениране е жизнено важно. Навременните действия могат да помогнат на хората с мускулно-ставни заболявания да запазят работата си и да постигнат баланс между личните нужди от отдих и възстановяване и потребността да работят.
+++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++++
Факти и данни:
• Мускулно-скелетните заболявания са на трето място след респираторните заболявания, травмите и отравянията, като причина за отсъствие от работа сред осигурените лица в страната;
• Над 30 процента от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците;
• 90 милиона лева са директните разходи, свързани с мускуло-ставните заболявания;
• 8,9 процента от първичната инвалидност сред хора на възраст над 16 години се дължи на заболявания на мускуло-скелетната система и на съединителната тъкан, според анализ на данни от 2009г. При 82 процента от тях инвалидността е над 50 процента;
• 13.3 процента от мъжете и 11.7 процента от жените в трудоспособна възраст в България през 2010г. не са били активни в резултат на заболяване или инвалидност;
• 1005.2 хоспитализации на 100,000 души в трудоспособна възраст или 6.1 процента се дължат на мускуло-ставните заболявания, според данни от 2004г;
• 27 милиона лева достигат загубите в резултат на отсъствия, свързани с МСЗ през 2010г.;
• 31,6 милиона лева са изразходвани за болнични и пенсии поради нетрудоспособност през периода януари – септември 2011г.;
• 33.7 процента от българите смятат, че работата има негативно отражение върху здравето им;
• 27 процента от работниците и служителите са отсъствали по здравословни причини, а други 7,7 процента от хората в трудоспособна възраст отсъстват от работа поради необходимостта да се грижат за някой близък.
За проекта Fit for Work
Fit for work (Годни за работа) е проект на Work Fondation, провеждан под егидата на Европейската комисия. Тази инициатива е насочена към подобряване условията на труд за хората с мускулно-скелетни заболявания чрез насърчаване на многостранен диалог.
В рамките на проекта през 2011 година е създадена Европейска коалиция FIt for work, обединяваща представители на Европейската комисия, международни експерти и представители на страните членки. Европейската коалиция в партньорство с Work Fondation изработва регулярни доклади за състоянието на мускулно-скелетни заболявания и трудовата заетост в 31 държави от и извън Европейския съюз, дава препоръки и насоки за подобряване към страните членки.
Български партньори и основни двигатели на проекта в страната са Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, Българско сдружение на болните от болестта на Бехерев и Национален български пациентски форум.
За повече информация:
fitforworkeurope.eu - Официален сайт на проекта Fit for Work
revmatologia.org – Официален сайт на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България и пълен текст на доклада „Годни за работа България”, изготвен от Work Foundation
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.