Депозити за домакинства
Екатерина Кирилова, директор на управление „Маркетинг и клиентски сегменти”, УниКредит Булбанк
Прогнози за 2013:
И през тази година домакинствата най-вероятно ще останат предпазливи в техните финансови решения и потребителско поведение в среда на високи нива на безработицата, бавен ръст на доходите, ниски пенсии, високи цени на храните и пасивен пазар на недвижимите имоти.
Въпреки че високите лихвени проценти по депозити и влогове, които банките прилагаха през последните няколко години, остават в миналото, драстично намаление едва ли ще се наблюдава през първите месеци на новата година – по-скоро плавно понижение до нормалните лихвени нива преди кризата. Разбира се, единични промоции и кампании на отделни банки не са изключени.
Очакването спестяванията на населението да продължат и да нарастват и през 2013 г. най-вероятно ще се реализират, макар и с по-бавни темпове в сравнение с изминалата година. До известна степен отражение може да окаже и въвеждането на данъка върху дохода от лихви от срочни депозити и влогове, но този данък едва ли ще доведе до сериозна загуба на интерес от страна на гражданите и домакинствата, тъй като те си остават най-сигурното и сравнително доходоносно средство за спестяване.
Обобщение на 2012:
Предвид икономическата ситуация в страната и световен мащаб предпазливостта на домакинствата по отношение на по-рискови решения за спестяване и инвестиции бе логична. Като цяло депозитите запазиха доминиращата си роля при избор на средство за краткосрочно и средносрочно спестяване, достигайки рекордни нива от 33.36 млрд. лв. към края на октомври.
От началото на 2012 г. спестяванията на населението са нараснали с близо 2.5 млрд. лв., което е ръст от 8% за изминалите 10 месеца на 2012 г. и 12.7% спрямо същия период на 2011. Темпът на нарастване на депозитната база бележеше увеличение до края на юли 2012 г., когато само за един месец домакинствата спестиха в банки 412 млн. лв., след което наблюдаваме едно плавно забавяне (за сравнение през октомври спестените средства са едва 87 млн. лв.).
Въпреки ръста в спестяванията на населението трудно можем да кажем, че българинът е повишил жизнения си стандарт. Средностатистическото домакинство в България не разполага с големи депозити. Статистиката го доказва – около 75% от депозитите на българите са за суми до 1 000 лв. Същевременно по данни на БНБ броят на физическите лица с депозити по над 1 млн. лева е едва 625.
Големите депозити в банките са преди всичко средства от продажба на недвижими имоти, дивиденти и др. Немалък е делът и на депозитите, открити със средства, генерирани от бизнеса в България. Много по-изгодно е да вложиш средства в банка при добра годишна възвращаемост и нулев риск, отколкото да реинвестираш тези средства в нов бизнес, производство или финансови активи в период на нестабилна икономическа среда. Страхът от кризата, несигурното бъдеще и вероятност от загуба на доходите карат хората да бъдат по предпазливи и консервативни по отношение на потреблението. Спестените средства от отложеното потребление се насочват в различни банкови депозити на атрактивни лихви.
Интересен е фактът, чe през последната година депозантите все повече се насочват към депозити с по-дълги срокове. Логично обяснение е предлагането от страна на банките на по-високи лихвени проценти по дългосрочните депозити с цел да си осигурят ресурс за по-дълъг период от време.
Като вземем предвид и тенденцията през последните месеци на спад в лихвените проценти по депозити, клиентите се опитват да се възползват от добрите оферти за по-дълъг срок от време. От друга страна, това дългосрочно спестяване може да е сигнал за намеренията на населението през следващите месеци, а именно продължаващо отлагане на потреблението.
Този уебсайт използва „бисквитки“. С Ваше съгласие използваме „бисквитките”, за да измерим и анализираме използването на уебсайта (аналитични „бисквитки”), да приспособим уебсайта към вашите интереси („бисквитки“ за персонализиране) и за представяне на подходящи реклами и информация (таргетиращи „бисквитки“). За повече информация прочетете „Използване на „бисквитки”.
Те са необходими, за да функционира уебсайтът и не могат да бъдат изключени. Обикновено се задават само в отговор на действията, направени от вас, които представляват заявка за услуги (настройване на предпочитанията ви за поверителност, влизане в системата, попълване на формуляри и т.н.). Можете да настроите браузъра си да блокира или да ви предупреждава за тези „бисквитки”, но тогава някои части от сайта няма да работят.
Аналитични „бисквитки”
Те ни позволяват да отчитаме посещенията и източниците на трафик, да измерваме и подобряваме ефективността на нашия сайт. Те ни показват кои страници са най-популярни и най-малко популярни и как посетителите се движат в рамките на сайта. Ако не разрешите тези „бисквитки”, няма да знаем кога сте посетили нашия сайт и няма да можете да наблюдавате ефективността му.
„Бисквитки” за персонализиране
Те позволяват подобрена функционалност и персонализация на уебсайта. Те могат да бъдат настроени от нас или от трети страни, чиито услуги сме добавили към нашите страници. Ако не разрешите тези „бисквитки”, някои или всички тези услуги може да не функционират правилно.
Таргетиращи „бисквитки”
Те могат да бъдат настроени чрез нашия сайт от нашите рекламни партньори, да изградят профил на вашите интереси и да ви показват подходящи реклами на други сайтове. Те не съхраняват директно лична информация, но се основават на уникалната идентификация на вашия браузър и интернет устройство. Ако не разрешите тези „бисквитки”, ще получите по-малко насочена реклама.